Ядрена програма на Северна Корея

Северна Корея и оръжия за масово поразяване
— Ядрена програма —
Събития
Тестове на севернокорейски оръжия: 1993, 2006, 2009, 2013, 2014, 2017 Ядрен опит (2006) Ядрен опит (2009) Ядрен опит (2013) Ядрен опит (януари 2016) Ядрен опит (септември 2016) Ядрен опит (2017)
Оръжия
Мусудан-1 Тепходон-1 Тепходон-2
Формирования
Бюро за артилерийска навигация Корейска народна армия
Обекти
Мусудан-ри Тончхан-ри Йонбьон
Вижте също
Експлозия в Рянган Кванмьонсон-1 Кванмьонсон-2 Кванмьонсон-3 Кванмьонсон-4

Ядрената програма на Северна Корея е недокрай изяснен въпрос заради секретността при осъществяването ѝ.

История

Пет мегаватовият ядрен реактор в Йонбьон.

Първите стъпки в областта на атомната техника Северна Корея прави в началото на Студената война, когато през 1956 в СССР са изпратени група севернокорейски студенти, които трябва да получат необходимите знания в областта на физиката на елементарните частици и атомната техника. Малко по-късно, през 1958 година, САЩ разполагат първите си ядрени бойни глави на територията на Южна Корея, чиито брой достига 950 оръжия през 1967.

Съгласно севернокорейската политика от началото на 60-те за превръщане на държавата в „укрепление“, тези оръжия вероятно са принудили КНДР да разработи ответен арсенал. През 1965 година край малкия град Йонбьон с помощта на СССР се построява изследователски реактор ИРТ-2М, а в средата на 80-те е построен и 5-мегаватов реактор тип Магнокс, способен да произвежда 0,9 грама плутоний на ден. През 1970-те години Ким Ир Сен взема решение за проучване на възможностите за разработка и разполагане на ядрени оръжия, както и изграждането на инфраструктура за произвеждането им.

Правени са много опити по дипломатически път КНДР да насочи програмата си към научни изследвания и електропроизводство, както и насърчаването на страната към участие в международни договори. През 1994 година САЩ и Северна Корея подписват т.нар. „Рамково споразумение“, според което Пхенян прекратява извличането на плутоний, а САЩ осигурява финансова помощ, горива и субсидии за построяването на две модерни АЕЦ с леководни реактори. Съответно инсталациите за производство на плутоний трябва да бъдат разглобени и частите им – изнесени от страната заедно с вече произведеното гориво.

Основното опасение на САЩ е, че Пхенян може продава ядрено оръжие на държави като Иран, Сирия и Пакистан с цел печалба. Не е известно дали такива продажби е имало, но в миналото Северна Корея е била обвързана с т.нар. Пръстен на А. К. Хан – нелегален черен пазар за ядрени материали и техника, където са били замесени всички горепосочени държави. Известно е, че в началото на 90-те Пакистан е купил ракети Родон-1, способни да пренасят атомна бойна глава, като в замяна КНДР е получила центрофуги за обогатяване на уран и друга техника.

След 2000 година

През 2002 година обаче се появяват слухове, че КНДР провежда изследвания върху технологиите за обогатяване на уран и преработката му в плутоний. Според севернокорейците, САЩ не спазват рамковото споразумение, и КНДР има правото да притежава ядрени оръжия. Тези твърдения са донякъде обосновани заради небрежното отношение на САЩ към финансирането на KEDO (съвместен концерн, който трябва да изгради нова и модерна АЕЦ в Южен Хамгьон). Това е и основният аргумент за счупването на пломбите на реактора в Йонбьон и възстановяването на процеса на производство на плутоний през 2003 година. Същата година между Вашингтон и Пхенян започват да прехвърчат искри заради изгонването на инспекторите на МААЕ, и двете страни провеждат масивни военни учения. В края на 2003 година Северна Корея предлага да замрази ядрената си програма в замяна на американски концесии и други финансови помощи, но администрацията на Джордж Уокър Буш отхвърля предложението. Малко след това КНДР се оттегля от Договора за неразпространение на ядреното оръжие, тъй като обещаните в Рамковото споразумение от Вашингтон реактори за АЕЦ с лека вода така и не са доставени, а работата по новата АЕЦ отдавна е изоставена.

Ядрен опит

Сградата на реактора в Йонбьон

До октомври 2006 година западните експерти смятат, че Северна Корея все още не разполага с достатъчно развити технологии за създаването на работещо ядрено оръжие. След ядрения опит обаче се предполага, че е възможно страната дори да разполага с една или две бойни глави, монтирани на балистична ракета. Въпреки това ядрените възможности на Пхенян остават несигурни и до днес, заради провала на опита с балистична ракета Тепходон-2 и вероятно неуспешният севернокорейски ядрен опит. Счита се, че оръжейната програма е изцяло съсредоточена върху производството на бомби / бойни глави, работещи с плутоний. През юни 2008 Северна Корея признава, че е произвела около 40 килограма плутоний (достатъчен за десет или по-малко оръжия).

След ядреният опит са наложени санкции срещу страната, а впоследствие са възобновени шестстранните преговори за прекратяването на ядрената програма. След като Пхенян се съгласява да изключи ядрения си реактор в Йонбьон, Южна Корея изпраща помощ от 50 000 тона петрол с танкер. При пълно прекратяване на ядрената програма Северна Корея ще получи още 950 000 тона петрол, финансови облекчения, хранителни и икономически помощи, и изкарване от списъка на страните, подкрепящи тероризма. Към средата на 2008 година ядреният реактор в Йонбьон е изключен, касетите му с гориво – извадени и разглобени, а охладителната кула – разрушена. Правителството дава знаци, че центърът ще е напълно извън експлоатация до края на 2008.

Въпреки шестстранните преговори и символичното разрушаване на охладителната кула на комплекса, през септември 2008 Северна Корея извършва ремонтни работи за повторно включване на реактора, в отговор на отказа от страна на САЩ да я извадят от списъка на държавите, подкрепящи тероризма – едно от първоначалните искания на Пхенян за пълно ядрено разоръжаване. На 10 октомври 2008 обаче САЩ изваждат страната от списъка, в отговор на което Пхенян спира работата по възстановяването на центъра. Въпреки това шестстранните преговори отново стигат до задънена улица към края на 2008, и севернокорейското външно министерство обявява, че ще поддържа ядрен арсенал, тъй като страната се чувства застрашена от САЩ. Счита се, че към началото на 2009 всичкият плутоний, произведен в КНДР, е обработен и готов за направата на оръжия, общо между 4 и 6 на брой. Севернокорейското ръководство желае пълни данни относно американските ядрени оръжия в Южна Корея и нормализиране на отношенията с Вашингтон, преди преговорите по ядрено разоръжаване да могат да продължат.

Напускане на шестстранните преговори

Въпреки тези събития, в началото на 2009 КНДР прави изявление, че всичкият произведен плутоний е бил обработен и е готов за направата на оръжия, общо между 4 и 6 на брой. Севернокорейското ръководство желае пълни данни относно американските ядрени оръжия в Южна Корея и нормализиране на отношенията с Вашингтон, преди преговорите по ядрено разоръжаване да могат да продължат.

През април 2009 обаче следва пълен разпад на шестстранните преговори. САЩ, Южна Корея, Япония и ЕС заклеймяват опита на КНДР да изстреля спътник в космоса и твърдят, че това е опитно изстрелване на далекобойна ракета. През септември 2009 КНДР възстановява икономическите си споразумения с Република Корея, а САЩ се съгласяват с дългогодишното искане на КНДР – двустранни преговори.

На 5 април КНДР прави неуспешен опит да изстреля спътник в Космоса с ракета, производна на междуконтиненталната Тепходон-2. Редица западни нации заклеймяват това действие, считайки го за пробно ракетно изстрелване, а не опит за изстрелване на спътник. В отговор на тези обвинения Северна Корея официално прекратява участието си в шестстранните преговори и обявява намеренията си да възстанови комплекса в Йонбьон, да построи АЕЦ с лека вода и да продължи увеличаването на ядрения си арсенал. Същевременно редица анализатори считат, че тази политика на заклеймяване от страна на САЩ се оказва все по-неефективна.

На 25 май 2009 КНДР провежда успешен ядрен опит на дълбочина 5 километра. Силата на устройството се изчислява между 1 и 20 килотона, най-вероятно между 3 и 8 килотона.

Оборудване и институции

• Министерство на отбраната – отговорно за военната ядрена програма
• Държавна комисия по наука и технологии – отговорна за всички изследователски институти и гражданската ядрена програма
• Катедра по ядрена физика в университета на Пхенян
  • изследователски циклотрон
• Бюро по реакторни технологии в политехниката на Кимчек
• Държавен институт по физика
  • Институт по атомна физика
  • Институт по полупроводници
  • Институт по математика
• Ядрен изследователски център Пхьонсон
• Ядрен изследователски център Йонбьон
  • 5 МВт реактор Магнокс
  • Изследователски реактор ИРТ-2М
  • 50 МВт реактор Магнокс (недовършен)
• 200 МВт ядрен реактор в Течхон (недовършен)
• Промишлен циклотрон в предградията на Пхенян

Ресурси

Северна Корея разполага с големи собствени запаси от всякакви видове метали и минерали, необходими за независимото развиване на ядрена програма. Има големи уранови запаси, както и различни видове руда, от която могат да се извличат ценни суровини като молибден, рений, мед, олово, холмий, които са необходими са производството на сложна атомна техника.

Сътрудничество

КНДР снабдява редица страни с технологии и ноу-хау главно чрез компанията KOMID, като си сътрудничи с тях и в областта на ядрената енергетика и космическите изследвания.

През 2007 Израел унищожава ядрен реактор в Сирия, построен с помощта на КНДР, вероятно с цел производство на ядрени оръжия. Ядреното гориво за реактора също е било доставено от Северна Корея.