Язва на Бурули
| Язвата на Бурули | |
 Язвата на Бурули (Гана). | |
| Класификация и външни ресурси | |
|---|---|
| МКБ-10 | A31.1 (ILDS A31.120) |
| МКБ-9 | 031.1 |
| База данни DiseasesDB | 8568 |
| Мед. рубрики MeSH | D009165 |
| Язва на Бурули в Общомедия | |
Язвата на Бурули (известна още като язва на Бейрнсдейл, язва на Сърл или язва на Дейнтрие[1][2][3]) е инфекциозно заболяване, което се причинява от Mycobacterium ulcerans.[4] Ранният стадий на инфекцията се характеризира с безболезнен възелче или подута повърхност.[4] Това възелче може да се превърне в язва.[4] Възможно е язвата да бъде по-голяма във вътрешната си част, отколкото на повърхността на кожата,[5] а около нея да има оток.[5] С влошаването на болестта е възможно да се инфектират и костите.[4] Язвата на Бурули най-често засяга ръцете или краката;[4] рядко се появява треска.[4]
Причина[редактиране | редактиране на кода]
M. ulcerans освобождава токсин, известен като миколактон, който понижава функцията на имунната система и води до тъканна смърт.[4] Бактерии от същото семейство предизвикат също туберкулоза и проказа (M. tuberculosis и M. leprae, съответно).[4] Не е известно как се разпространява болестта.[4] Възможно е разпространението да е свързано с водоизточниците.[5] Към 2013 г. няма ефективна ваксина.[4][6]
Лечение[редактиране | редактиране на кода]
Ако хората се лекуват рано, антибиотици за осем седмици са ефективни при 80%.[4] Лечението често включва лекарствата рифампицин и стрептомицин.[4] Понякога се използва кларитромицин или моксифлоксацин вместо стрептомицин.[4] Другите лечения могат да включват изрязване на язвата.[4][7] След излекуване на инфекцията, обикновено остава белег на повърхността.[6]
Епидемиология[редактиране | редактиране на кода]
Язвата на Бурули се появява най-често в провинциалните райони на юг от Сахара, особено Кот д'Ивоар, но е възможно да се появи и в Азия, западните части на Тихия океан и Северна и Южна Америка.[4] Такива състояния са възниквали в повече от 32 страни.[5] Годишно се проявяват около пет-шест хиляди случая.[4] Освен при хората, заболяването се среща при редица животни.[4] Албърт Ръскин Кук е първият, който описва язвата на Бурули през 1897 г.[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ James, William D.; Berger, Timothy G.; et al. Andrews' Diseases of the Skin: clinical Dermatology. Saunders Elsevier, 2006. ISBN 0-7216-2921-0. с. 340.
- ↑ Rapini, Ronald P.; Bolognia, Jean L.; Jorizzo, Joseph L. Dermatology: 2-Volume Set. St. Louis, Mosby, 2007. ISBN 1-4160-2999-0.
- ↑ Lavender CJ, Senanayake SN, Fyfe JA, et al. First case of Mycobacterium ulcerans disease (Bairnsdale or Buruli ulcer) acquired in New South Wales // Med. J. Aust. 186 (2). January 2007. с. 62 – 3.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с Buruli ulcer (Mycobacterium ulcerans infection) Fact sheet N°199 // World Health Organization. June 2013. Посетен на 23 февруари 2014.
- ↑ а б в г д Nakanaga, K. Buruli ulcer and mycolactone-producing mycobacteria. // Japanese journal of infectious diseases 66 (2). 2013. с. 83 – 8.
- ↑ а б Einarsdottir T, Huygen K. Buruli ulcer // Hum Vaccin 7 (11). November 2011. DOI:10.4161/hv.7.11.17751. с. 1198 – 203.
- ↑ Sizaire V, Nackers F, Comte E, Portaels F. Mycobacterium ulcerans infection: control, diagnosis, and treatment // Lancet Infect Dis 6 (5). 2006. DOI:10.1016/S1473-3099(06)70464-9. с. 288 – 296.