Яким Сапунджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Яким Сапунджиев
български учител
Роден
1836 г.
Починал
1910 г. (74 г.)

Яким (Йоаким) Кочов Сапунджиев е български просветен и църковен деец от късното Българско Възраждане в Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сапунджиев е роден в 1836 година в Охрид, тогава в Османската империя, днес Северна Македония. Между 1867 - 1872 година работи като учител и секретар на българската община в Охрид. Оклеветен от владиката Мелетий Преспански и Охридски като панславист е хвърлен за няколко месеца в затвора в Дебър заедно с Георги Мустрев, Никола Мустрев, Стефан Мустрев и Григор Пърличев. Според Кузман Шапкарев Сапунджиев и Пърличев са освободени след ходатайство на братовчеда на Яким Йован Сапунджиев пред Фуад паша.[2] Сапунджиев е книжар в Охрид между 1872 - 1875 година. В 1880 - 1883 година преподава в българското училище в Лерин.[3] Секретар е на Охридската митрополия между 1891 - 1894 година, след което е служител в Българската екзархия в Цариград.

Женен е за Елисавета Капчева.

Умира в 1910 година в Охрид.[4][5]

Съгражданинът му Петър Карчев пише за Сапунджиев:

Светла и незабравима е фигурата на Яким Сапунджиев като ратник в охридската възрожденска епопея. Неговите заслуги са изключително големи, макар името му и делата да стоят някак си затулени при изброяване на патриотическата роля на другите изтъкнати дейци.[6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. V (от фонд № 290 до фонд № 380). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 85 - 86.
  2. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 262.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 571.
  4. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 582.
  5. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 224.
  6. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 21.