Яким Сапунджиев
| Яким Сапунджиев | |
|---|---|
| български учител | |
| Роден |
1836 г.
|
| Починал | 1910 г.
|
Яким (Йоаким) Кочов Сапунджиев е български просветен и църковен деец от късното Българско Възраждане в Македония.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Сапунджиев е роден в 1836 година в Охрид, тогава в Османската империя, днес Северна Македония. Между 1867 и 1872 година работи като учител и секретар на българската община в Охрид. Оклеветен от владиката Мелетий Преспански и Охридски като панславист е хвърлен за няколко месеца в затвора в Дебър заедно с Георги Мустрев, Никола Мустрев, Стефан Мустрев и Григор Пърличев. Според Кузман Шапкарев Сапунджиев и Пърличев са освободени след ходатайство на братовчеда на Яким Йован Сапунджиев пред Фуад паша.[2] Сапунджиев е книжар в Охрид между 1872 и 1875 година. В 1880 – 1883 година преподава в българското училище в Лерин.[3] Секретар е на Охридската митрополия между 1891 и 1894 година, след което е служител в Българската екзархия в Цариград.
Женен е за Елисавета Капчева.
Умира в 1910 година в Охрид.[4][5]
Съгражданинът му Петър Карчев пише за Сапунджиев:
| „ | Светла и незабравима е фигурата на Яким Сапунджиев като ратник в охридската възрожденска епопея. Неговите заслуги са изключително големи, макар името му и делата да стоят някак си затулени при изброяване на патриотическата роля на другите изтъкнати дейци.[6] | “ |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. V (от фонд № 290 до фонд № 380). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 85 – 86.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 262.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 571.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 582.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 224.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 21.
