Царство на терора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Якобински терор)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Царство на терора, известен и като Големия терор (на френски: La Grande Terreur), Червения терор (на френски: Terreur rouge) или Терора на монтанярите (на френски: Terreur montagnarde), е период от якобинската диктатура по време на Френската революция, известен с масово преследване на политически противници и голям брой екзекуции.

Различните историци поставят различна дата за начало на периода – 5 септември 1793[1], юни 1793[2] или март 1793 (основаването на Революционния трибунал), но всички са съгласни за крайната му дата – юли 1794 г.[1][2]. С разрастването на въстанието във Вандея и обкръжаването на Франция от вражески армии правителството официално обявява „терор“ с декрет от 5 септември и предвижда сурови наказания да враговете на революцията (благородници, свещеници и спекуланти). Следва вълна от екзекуции в Париж. В провинциите са изпратени специални пълномощници (комисари) и заедно с местните революционни комитети за наблюдение (Comités de surveillance révolutionnaire) преследват и арестуват заподозрените. В икономическо отношение мерките на терора намират израз в установяването на максимум на цените, както изискват низшите класи в Париж, а в религиозно отношение получават израз в програма за де-християнизация, предложена от ебертистите[1].

Между юни 1793 и края на юли 1794 г. във Франция са произнесени официално 16 594 смъртни присъди, от които 2639 в Париж.[2][3] Общият брой на жертвите е много по-голям, ако се отчетат загиналите в затворите и в гражданската война.

Закони, институции и личности[редактиране | редактиране на кода]

През март 1793 г., непосредствено след избухването на Вандейското въстание, в Париж започва работа Революционен трибунал, оглавен от Фукие-Тенвил. Седмица по-късно Конвентът решава с декрет да се налага смъртно наказание на всички, проповядващи радикални икономически реформи, насочен срещу „бесните“. На следващия ден същото наказание е определено и за участниците във Вандейското въстание. Във всички комуни и секции са основани революционни комитети за наблюдение (Comités de surveillance révolutionnaire).

На 6 април Конвентът назначава Комитет за обществено спасение, който става на практика главен управляващ орган на Франция. В края на април Марат е изправен пред Революционния трибунал, но е оправдан по всички обвинения. През май по искане на парижката секция Сен-Антоан Конвентът установява първия максимум на цената на житото. След въстание в Париж в края на май и началото на юни хиляди въоръжени граждани обкръжават Конвента и настояват за разпускането му. Депутатите се съпротивляват, но са заставени да приемат декрет за изваждането на 29 жирондисти от състава си и арестуването им, както и на двама министри. Политическата власт преминава в монтанярите, както и на подкрепящите ги секции на Парижката комуна. Монтанярите получават контрол в Комитета за обществено спасение.

През юли Марат остро заклеймява „бесните“. При обновяването на Комитета за обществено спасение Дантон е изключен от състава му. На 13 юли Шарлот Корде убива Жан-Пол Марат, изправена е пред Революционния трибунал и след четири дни е осъдена на смърт. В края на юли Робеспиер става член на Комитета за обществено спасение. Конвентът определя смъртно наказание за онези, които укриват дефицитни стоки.

На 23 август Конвентът гласува масова мобилизация за всички годни мъже между 18 и 25 години (на френски: Levée en masse) (народно опълчение). В началото на септември в Париж избухват санкюлотски вълнения. Конвентът одобрява искането за общ максимум на цените и „поставя терора на дневен ред“. Приет е Законът за подозрителните (на френски: loi des suspects), позволяващ арест и бърз процес на всеки, заподозрян в съпротива спрямо революцията.

По време на терора Комитетът за обществено спасение упражнява на практика диктаторски контрол върху държавата. През пролетта на 1794 г. той елиминира политическите си противници отляво – ебертистите – и отдясно – умерените последователи на Дантон. През юни 1794 г. Комитетът приема Закона от 22 прериал на година II, с който прекратява правото на арестуваните на публичен процес и на адвокатска защита и оставя на съда само две възможности – оправдателна присъда или смърт. Следва периодът на „Големия терор“ по време на който са екзекутирани 1 400 души и който допринася до падането на Робеспиер на 27 юли (9 термидор).

Сред жертвите на Революционния трибунал са:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Reign of Terror. // Encyclopædia Britannica (2015). Посетен на 19 април 2017.
  2. а б в Linton, Marisa. The Terror in the French Revolution. // Kingston University. Посетен на 2 декември 2011.
  3. Linton, Marisa. Robespierre and the terror: Marisa Linton reviews the life and career of one of the most vilified men in history, (Maximilien Robespierre)(Biography). // History Today 8 (56). August 2006. с. 23.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Глушков, Христо. Френската революция 1789 – 1799. София, Народна просвета, 1989. с. 214.
  • Дейвидсън, Иън. Френската революция. София, Millenium, 2017. ISBN 978-954-515-396-9. с. 315.