Якобинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за френското политическо движение. За други значения вижте якобити.

Якобѝнци (на френски: Jacobins) са участници в радикално ляво политическо движение по време на Френската революция от 1789 г., представляващи интересите на революционно-демократичната буржоазия, действаща в съюз със селските и плебейски маси. Наричат се така от названието на Якобинския клуб (Общество на приятелите и защитниците на Конституцията), намиращ се в доминиканския манастир Св. Яков (на френски: Saint-Jacques). Членовете са предимно представители на средната класа, настроени антироялистки. След юли 1791 г. по-умерените му членове се отделят и образуват обществото на феяните[1].

Франция[редактиране | редактиране на кода]

Заседание на Якобинския клуб в библиотечната зала на манастира „Св.Яков“

В числото на якобинците влизат преди всичко членове на революционния Якобински клуб в Париж, но също и членове на провинциални клубове, тясно свързани с основния клуб. Всъщност това прозвище получават само онези членове на клуба, които остават в него след като през октомври 1792 г. той бива напуснат от жирондистите. Категоричното разделение между якобинци и жирондисти се проявява непосредствено след свалянето на монархията на 10 август 1792 г. Якобинците, ръководени то Максимилиан Робеспиер, Жан-Пол Марат, Жорж Дантон, Луи Антоан дьо Сен Жюст, представляват политическа партия, чиято програма набляга основно на защита на завоеванията от революцията и по-нататъшното ѝ разрастване. Те са категорични привърженици на пълното политическо равенство. Много от тях дори – напр. Робеспиер, Сен-Жюст и др. – се стремят към републиканско управление, което да заличава големите контрасти между нищетата и богатството.

Партията на якобинците включвала дясно крило (наричано още монтаняри), лидер на което бил Дантон, център, оглавен от Робеспиер, и ляво крило (сформиращо клуба на корделиерите), начело на което стоял Марат.

Идвайки на власт в резултат от преврата от 31 май2 юни 1793 г., якобинците (предимно тези от центъра) установяват режим на революционно–демократична диктатура, наречена впоследствие Якобинска диктатура. Още от първите месеци на 1794 г. сред якобинците се изостря вътрешната борба между отделните течения. Дантон и неговите привърженици (дантонистите) настояват за отслабване на режима на революционната диктатура. Срещу тях се изправят левите („крайните“) якобинци, които изискват по-нататъшно осъществяване на социално–икономическите мерки в интерес на най-бедните слоеве и дори усилване на революционния терор. Основното ядро якобинци се обединява около Робесприер. Робеспиеристите в яростната си борба срещу опозицията дори стигат до там, че през април–март 1794 г. екзекутират водачите на дантонистите и на левите. Но и това не предотвратило разкола сред якобинския блок и нарастването на недоволството срещу диктатурата. Докато най-накрая термидорският контрареволюционен преврат на 9 термидор (27 – 28 юли 1794) слага край на властта на якобинците. На 28 юли бил гилотинирани Робеспиер, Сен-Жюст и най-близките им поддръжници, а в следващите дни и още много верни техни последователи.

Полша[редактиране | редактиране на кода]

Полски якобинци е неголяма революционна група по време на Полското въстание от 1794 г. Те предствлявали радикално настроената част от новосъздаващата се полска интелигенция. Техни лидери били К.Конопка, Ю.Майер, Я.Ясински, Ф.Гожковски и др. Били последователи на Хуго Колонтай, но през 1794 г. заемат по-радикална позиция, настоявайки за установяване на република. Ползвали са се с поддръжката на народните маси във Варшава, които на два пъти (9 май и 28 юни) извършват под ръководството на якобинците екзекуция на изменниците.

Русия[редактиране | редактиране на кода]

Руски якобинци се наричат привържениците на политическо-заговорническото направление в народническото движение през вторта половина на 19-ти век. Въпреки господстващата в революционните среди вяра в победата на евентуална селска революция, руските якобинци поставят под съмнение революционните способностите на селските маси и считат, че революцията трябва да започне с държавен преврат, осъществен от силите на организирано революционно малцинство, което, завземайки властта, да установи революционна диктатура и да наложи с декрети определени социални преобразувания. За разлика от френските якобинци, руските били социалисти–утописти и в организационно и идейно отношение били близки до френските бланкисти.

Първият манифест на руските якобинци – прокламацията на П.Г.Заичневский „Млада Русия“ – е създаден в началото на 1870-те години в Цюрих. Швейцарският кръжок издавал списание „Набат“ и поддръжал връзки с полските, френските и балканските революционери. В края на 1877 г. в Швейцария било създадено дори „якобинско“ „Общество за народно освобождение“. Малки якобински групи съществували и на територията на самата Русия – в Орел, Одеса, Киев и Петербург.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Борислав, Гаврилов. История на новото време. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011. ISBN 978-95407-3081-3. с. 166.