Якоб Буркхарт

Якоб Буркхарт
Jacob Burckhardt
	Якоб Буркхарт Jacob Burckhardt
швейцарски историк на изкуството
Роден	25 май 1818 г. Базел, Швейцария
Починал	8 август 1897 г. (79 г.) Базел, Швейцария
Погребан	Риен, Швейцария
Националност	Швейцария
Учил в	Бонски университет; Базелски университет
Работил в	Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих (1855 – 1858); Базелски университет (1858 – 1886); Базелски университет (1858 – 1893)
Научна дейност
Област	История
Видни студенти	Хайнрих Вьолфлин
Повлиян	Жул Мишле
Повлиял	Фридрих Ницше; Йохан Хьойзинха
	Якоб Буркхарт в Общомедия

Якоб Буркхарт (на немски: Jacob Burckhardt, издаван в България и като Буркхард) е швейцарски историк на изкуството и културата, влиятелна фигура в историографията.

Според Зигфрид Гидион „Големият откривател на епохата на Ренесанса Буркхарт първи показа как този период трябва да бъде третиран в неговата цялостност, като се разглежда не само живописта, скулптурата и архитектурата, но също и социалните влияния на всекидневния живот“.^[1]

Най-известният труд на Буркхарт е книгата „Култура и изкуство на Ренесанса в Италия“ (1860).

Биография

Роден е на 25 май 1818 г. в Базел, Швейцария, в семейството на протестантски свещеник. Учи теология в Базел и Ньошател до 1839 г., когато загубва вярата си и се премества в Университета в Берлин, където изучава история, особено история на изкуството, която тогава е ново научно поле. В Берлин той посещава лекции на Леополд фон Ранке, основателя на академичната история като дисциплина, основана на източници и записи, а не на лични виждания. През 1841 г. прекарва известно време в Университета в Бон, изучавайки изкуството под ръководството на историка Франц Кюглер, на когото посвещава своята първа книга – Die Kunstwerke der belgischen Städte (1842). Той преподава в Университета в Базел от 1843 до 1855, а после и в инженерното училище ETH в Цюрих. През 1858 г. се връща в Базел, където става професор до пенсионирането си през 1893 г. Едва през 1886 г. той започва да преподава изключително и предимно история на изкуството.

Умира на 8 август 1897 г. в Базел на 79-годишна възраст.

Творчество

Текстовете на Буркхарт допринасят съществено за установяването на история на изкуството като самостоятелна академична дисциплина, но имат и литературна стойност. Неговият иновативен подход изтъква стойността на изкуството, културата и естетическите репрезентации при анализирането на социалните и политически тенденции през определена историческа епоха. Като историк той силно се противопоставя на интерпретациите на хегелианството, което е доста популярно по негово време, също на икономизма при интерпретирането на историята, както и на позитивизма, който по онова време става доминантен в научните дискурси, включително и в социалните науки.

Тъй като половината от неговите предходни трудове са посветени на Ренесанса, Буркхарт естествено стига до идеята за написването на двете книги, с които е най-известен, а именно Die Kultur der Renaissance in Italien („Културата на Италианския ренесанс“) (1860) и Geschichte der Renaissance in Italien („История на Ренесанса в Италия“) (1867). „Културата на Италианския ренесанс“ се превръща в най-влиятелната интерпретация на Италианския Ренесанс през 19 век и си остава широко четена и до днес. Буркхарт и германският историк Георг Фойгт стават пионерите в изследването на Ренесанса, но за разлика от Фойгт, който се ограничава с изучаването на италианския хуманизъм, Буркхарт се занимава със социалните аспекти на Ренесанса.

Естествено Буркхарт смята изучаването на древната история за интелектуална необходимост и е смятан също за уважаван историк на гръцката цивилизация.

Фридрих Ницше, който на 24-годишна възраст е назначен за професор по класическа филология в Базел през 1869 г., се възхищава на Букхарт и посещава някои от неговите лекции. И двамата са големи почитатели на Артур Шопенхауер. Двамата завързват интелектуално приятелство, макар че Буркхарт е далеч от философските тенденции във философията на Ницше. Тяхната обширна кореспонденция през годините е публикувана.^[2]

Като швейцарец Буркхарт е безразличен към германския национализъм и твърденията за културно и интелектуално превъзходство. Като историк обаче той е напълно наясно относно бързите политически и икономически промени, които се случват по това време в Европа, като коментира в своите лекции и текстове индустриалната революция, политическите промени и растящия национализъм и милитаризъм в Европа^[3] Той също така предусеща катаклизмите на XX век, като описва бъдещите демагогии като „ужасяващи опростители“, които според него ще играят централна политическа роля. В по-късните си години Буркхарт е увлечен от демокрацията, индивидуализма, социализма и много други модерни по онова време идеи.

Библиография

Carl Martell (1840)
Kunstwerke der belgischen Städte (1842)
Conrad von Hochstaden (1843)
Die Zeit Constantins des Großen (1853)
Cicerone (1855)
Die Kultur der Renaissance in Italien (1860)
- Якоб Буркхарт. Култура и изкуство на Ренесанса в Италия. Превод Харитина Костова-Добрева. София: Наука и изкуство, 1987, 804 с.
Geschichte der Renaissance in Italien (1878)

Посмъртно публикувани съчинения

Erinnerungen aus Rubens (1898)
Griechische Kulturgeschichte (1898–1902)
- Якоб Буркхард. Културистория на Гърция. Превод Владимир Свинтила. София: Клио, 1998
Weltgeschichtliche Betrachtungen (1905)
Historische Fragmente (aus dem Nachlass gesammelt von Emil Dürr, 1942)

Бележки

↑ Зигфрид Гидион в Пространство, време и архитектура (6-о издание), стр. 3.
↑ „Едно от крайно редките изключения е моят почитан приятел Якоб Буркхарт от Базел – именно нему Базел дължи днешното си предно място в хуманността.“, Фридрих Ницше, „Залезът на боговете“.
↑ „Имам предчувствие, което звучи напълно налудничаво и въпреки това положително няма да ме напусне: милитаризираната държава трябва да се превърне в едно огромно предприятие… Това, което съвсем логично трябва да настъпи, е определено и контролирано ограничаване на мизерията, с поощрения и в униформа, всекидневно от сутрин до вечер под звуците на барабани.“, Якоб Буркхарт, цитирано по Ерик Хофър, Истинският вярващ, 18 глава: Добри и лоши масови движения, стр. 120.

Външни препратки

The Civilization of the Renaissance in Italy Архив на оригинала от 2008-09-21 в Wayback Machine.. The Middlemore translation of the 1860 German original, 1878 ((en))
Judgements on History and Historians Архив на оригинала от 2008-12-05 в Wayback Machine.. Translated by Harry Zohn. Foreword by Alberto Coll, 1929 ((en))
Jacob Burckhardt // Projekt Gutenberg-DE. Посетен на 14 декември 2017. (на немски)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jacob Burckhardt в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Зигфрид Гидион в Пространство, време и архитектура (6-о издание), стр. 3.

[2] „Едно от крайно редките изключения е моят почитан приятел Якоб Буркхарт от Базел – именно нему Базел дължи днешното си предно място в хуманността.“, Фридрих Ницше, „Залезът на боговете“.

[3] „Имам предчувствие, което звучи напълно налудничаво и въпреки това положително няма да ме напусне: милитаризираната държава трябва да се превърне в едно огромно предприятие… Това, което съвсем логично трябва да настъпи, е определено и контролирано ограничаване на мизерията, с поощрения и в униформа, всекидневно от сутрин до вечер под звуците на барабани.“, Якоб Буркхарт, цитирано по Ерик Хофър, Истинският вярващ, 18 глава: Добри и лоши масови движения, стр. 120.

[1]

[2]

[3]