Якоб Буркхарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Якоб Буркхарт
Jacob Burckhardt
швейцарски историк на изкуството
Carl Jacob Christoph Burckhardt im Jahr 1890-spiegelverkehrtes Photo.png
Якоб Буркхарт (1818–1897), 1890-те
Роден
Починал
8 август 1897 г. (79 г.)
Погребан Риен, Швейцария
Религия атеизъм
Националност   Швейцария
Учил в Бонски университет
Базелски университет
Научна дейност
Област История
Работил в Базелски университет
Видни студенти Хайнрих Вьолфлин
Повлиян Жул Мишле
Повлиял Фридрих Ницше
Йохан Хьойзинха
Якоб Буркхарт в Общомедия

Якоб Буркхарт (на немски: Jacob Burckhardt, издаван в България и като Буркхард) е швейцарски историк на изкуството и културата, влиятелна фигура в историографията.

Според Зигфрид Гидион „Големият откривател на епохата на Ренесанса Буркхарт първи показа как този период трябва да бъде третиран в неговата цялостност, като се разглежда не само живописта, скулптурата и архитектурата, но също и социалните влияния на всекидневния живот“.[1]

Най-известният труд на Буркхарт е книгата „Култура и изкуство на Ренесанса в Италия“ (1860).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 май 1818 г. в Базел, Швейцария, в семейството на протестантски свещеник. Учи теология в Базел и Ньошател до 1839 г., когато загубва вярата си и се премества в Университета в Берлин, където изучава история, особено история на изкуството, която тогава е ново научно поле. В Берлин той посещава лекции на Леополд фон Ранке, основателя на академичната история като дисциплина, основана на източници и записи, а не на лични виждания. През 1841 г. прекарва известно време в Университета в Бон, изучавайки изкуството под ръководството на историка Франц Кюглер, на когото посвещава своята първа книга – Die Kunstwerke der belgischen Städte (1842). Той преподава в Университета в Базел от 1843 до 1855, а после и в инженерното училище ETH в Цюрих. През 1858 г. се връща в Базел, където става професор до пенсионирането си през 1893 г. Едва през 1886 г. той започва да преподава изключително и предимно история на изкуството.

Умира на 8 август 1897 г. в Базел на 79-годишна възраст.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Текстовете на Буркхарт допринасят съществено за установяването на история на изкуството като самостоятелна академична дисциплина, но също имат и своя литературна стойност. Неговият иновативен подход настоява на стойността на изкуството, културата и естетическите репрезентации при анализирането на социалните и политически тенденции през определена историческа епоха. Като историк той силно се противопоставя на интерпретациите на хегелианството, което е доста популярен по онова време, също на икономизма при интерпретирането на историята, както и на позитивизма, който по онова време става доминантен в научните дискурси, включително и в социалните науки.

Писмо на Буркхарт до неговия колега Ницше от 25 февруари 1874 г. с коментар към труда на Ницше За ползата и вредата от историята за живота

Тъй като половината от неговите предходни трудове са посветени на Ренесанса, Буркхарт естествено стига до идеята за написването на двете книги, с които е най-известен, а именно Die Kultur der Renaissance in Italien („Културата на Италианския ренесанс“) (1860) и Geschichte der Renaissance in Italien („История на Ренесанса в Италия“) (1867). „Културата на Италианския ренесанс“ се превръща в най-влиятелната интерпретация на Италианския Ренесанс през 19 век и си остава широко четена и до днес. Буркхарт и германският историк Георг Фойгт стават пионерите в изследването на Ренесанса, но за разлика от Фойгт, който се ограничава с изучаването на италианския хуманизъм, Буркхарт се занимава със социалните аспекти на Ренесанса.

Естествено Буркхарт смята изучаването на древната история за интелектуална необходимост и е смятан също за уважаван историк на гръцката цивилизация.

Фридрих Ницше, който на 24-годишна възраст е назначен като професор по класическа филология в Базел пред 1869 г., се възхищава на Букхарт и посещава някои от неговите лекции. И двамата са големи почитатели на Артур Шопенхауер. Двамата се радват на интелектуално приятелство, макар че Буркхарт е далеч от философските тенденции във философията на Ницше. Тяхната обширна кореспонденция през годините е публикувана.[2]

Гробът на Буркхарт в Базел

Като швейцарец Буркхарт е безразличен към германския национализъм и твърдения за културно и интелектуално превъзходство. Като историк обаче той е напълно наясно относно бързите политически и икономически промени, които се случват по това време в Европа, като коментира в своите лекции и текстове Индустриалната революция, политическите промени в Европа и растящия национализъм и милитаризъм в Европа[3] Той също така предусеща катаклизмите на 20 век, като описва бъдещите демагогии като „ужасяващи опростители“, които според него ще играят централна политическа роля. В по-късните години Буркхарт е увлечен от демокрацията, индивидуализма, социализма и много други модерни по онова време идеи.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Титулна страница на Die Kultur der Renaissance in Italien
  • Carl Martell (1840)
  • Kunstwerke der belgischen Städte (1842)
  • Conrad von Hochstaden (1843)
  • Die Zeit Constantins des Großen (1853)
  • Cicerone (1855)
  • Die Kultur der Renaissance in Italien (1860)
    • Якоб Буркхарт. Култура и изкуство на Ренесанса в Италия. Превод Харитина Костова-Добрева. София: Наука и изкуство, 1987, 804 с.
  • Geschichte der Renaissance in Italien (1878)
Посмъртно публикувани съчинения
  • Erinnerungen aus Rubens (1898)
  • Griechische Kulturgeschichte (1898–1902)
    • Якоб Буркхард. Културистория на Гърция. София: Клио, 1998
  • Weltgeschichtliche Betrachtungen (1905)
  • Historische Fragmente (aus dem Nachlass gesammelt von Emil Dürr, 1942)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Зигфрид Гидион в Пространство, време и архитектура (6-о издание), стр. 3.
  2. ↑ „Едно от крайно редките изключения е моят почитан приятел Якоб Буркхарт от Базел – именно нему Базел дължи днешното си предно място в хуманността.“, Фридрих Ницше, „Залезът на боговете“.
  3. ↑ „Имам предчувствието, което звучи напълно налудничаво и въпреки това положително няма да ме напусне: милитаризираната държава трябва да се превърне в едно огромно предприятие… Това, което съвсем логично трябва да настъпи, е определено и контролирано ограничаване на мизерията, с поощрения и в униформа, всекидневно от сутрин до вечер под звуците на барабани.“, Якоб Буркхарт, цитирано по Ерик Хофър, Истинският вярващ, 18 глава: Добри и лоши масови движения, стр. 120.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Якоб Буркхард.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jacob Burckhardt“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Якоб_Буркхарт&oldid=11143031“.