Якоб Вилхелм Мехау

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Якоб Вилхелм Мехау
германски художник
Роден
Починал
14 март 1808 г. (63 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Якоб Вилхелм Мехау в Общомедия

Якоб Вилхелм Мехау (на немски: Jacob Wilhelm Mechau), роден на 16 януари 1745 г. в Лайпциг, починал на 14 март 1808 г. в Дрезден е немски художник и живописец. Като малко свои съвременници той се намира на границата между класицизма и ранния романтизъм.

„Планински пейзаж“, 1798

Живот и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Мехау е роден в Лайпциг като син на общинския счетоводител Даниел Симон Мехау и Йохана Юстина Мехау. В неговия дом живее и художникът Бенджамин Калау, от когото получава първия подтик да рисува. Първоначално Мехау заминава за Берлин, където е обучаван три години в частния рисувателен салон на Бернхард Роде, но преди всичко се учи от директора на Художествената академия Блез Никола льо Сюр (1716 – 1783) и от неговия ученик Пол Йозеф Бардо.

„Пейзаж“

След това, през 1770 г. Мехау заминава за Дрезден, за да се усъвършенства в Дрезденската художествена академия, като взема уроци и при първия ѝ директор Джовани Батиста Казанова. Там Мехау се запознава с малко по-младия от него Хайнрих Фридрих Фюгер. В Дрезден Мехау остава почти четири години, преди да се завърне в Лайпциг.

В този град с многобройните му издателства Мехау получава много поръчки за рисунки (по част от които Кристиан Готлиб Гайзер прави гравюри), както и за илюстрации на книги. Там той взема като Фюгер уроци по рисуване при Йозер. През 1775 Мехау става член на Лайпцигската академия по живопис с помощта на Кристиан Лудвиг фон Хагедорн.

„Пещера близо до Сиракуза, Сицилия“

Първи престой в Италия[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1776 Мехау заминава с приятеля си Фюгер за Рим. Тук той избира да се посвети на пейзажната живопис, в която с течение на годините достига голямо майсторство. Образци за него са Клод Лорен и Якоб Филип Хакерт. В този период той рисува „Пейзаж в Кампаня с водопад“ (1778 г.). И този престой трае приблизително четири години, след което Мехау се завръща в Лайпциг и Дрезден. В тези градове художникът престоява около десет години, след което отново заминава за Италия (1790 г.), защото му е отказано постоянно място в Дрезденската художествена академия.

„Най-долната част на водопада Райхенбах“

Втори престой в Италия[редактиране | редактиране на кода]

Освен други работи през годините 1792 – 1798 той създава заедно с Йохан Кристиян Райнхард и Алберт Кристоф Дийз познатата поредица от рисунки (72 на брой) – „Художествени рисунки на проспекти от Италия, рисувани от натура в Рим“. Тя излиза 1799 г. в издателството на Йохан Фридрих Фрауенхолц в град Нюрнберг и показва не само изгледи от Рим и Тиволи, но също и по-малко известни изгледи от Субиако и Лаго Албано.

„Манастира Санта Сколастика край Субиако“, 1790 г.

Завръщане в Германия[редактиране | редактиране на кода]

Изгнанието на папа Пий VІ поради френската окупация през 1798 г. е поводът Мехау да се отправи за последен път за Германия, за Дрезден, където остава до края на Живота си и където рисува главно мотиви от Природата на Саксония. Преходът към романтизма показват седем пейзажа, изложени през 1807.

Почит[редактиране | редактиране на кода]

През 1801 художникът бива определен от Филип Ото Рунге като най-значимия пейзажист на своето време.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Анке Фрьолих „…. Той следваше собствения си гений“, посветена на пейзажиста Якоб Вилхелм Мехау (1745 – 1808), посветена на 200-годишнината от рождението на художника, в „Дрезденски художествен бюлетин, том 52“, Мюнхен, 2008.
  • Кристина Швихтенберг-Винклер „"Collection ou suite pittoresque de l'Italie dessinées d'après nature et gravées à l'eau forte a Rome par trois peintres allemands A. C. Dies, Charles Reinhart, Jacques Mechau", 1792 -98, 1799: Питореската и римските ведути около 1800 г., Мюнхен, 1992 г.
  • Мехау, Якоб Вилхелм, в „Общи немски биографии“, том 21, изд. Duncker & Humblot, Лайпциг 1885, стр. 152 и следв.
  • Волфганг Холер: Мехау, Якоб Вилхелм в „Нови немски биографии“, том 16, изд. Duncker & Humblot, Берлин 1990, ISBN 3-428-00197-4, стр. 578 и следв. (дигитализирано).
  • „По пътя към романтизма: Откриването на пейзажа“, Хамбургски бюлетин по случай изложба в Хамбургската художествена галерия 2006