Якоб Фалмерайер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Якоб Фалмерайер
Jakob Fallmerayer
германски историк
Якоб Фалмерайер около 1860 г.
Якоб Фалмерайер около 1860 г.

Роден
Починал
26 април 1861 г. (70 г.)
Научна дейност
Област История, лингвистика
Образование Мюнхенски университет
Работил в Мюнхенски университет
Якоб Фалмерайер в Общомедия

Якоб Филип Фалмерайер (на немски: Jakob Philipp Fallmerayer) е германски[1] историк. Основните му интересите са в областта на етнографията и византологията, в частност – управлението на Комнините и Трапезундската империя.

Застъпник е на тезата, че днешните гърци и античните им съименници нямат нищо общо, а негов най-голям критик е Константинос Папаригопулос.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образованието си получава в университетите на Ландсхут и Залцбург. През 1813 г. влиза в редиците на баварската армия. След 1815 г. е назначен за преподавател в град Линдау. От 1826 г. е професор по филология и обща история в Мюнхенския университет. В периода 1831 – 1834 г. е на изследователска експедиция в Кралство Гърция и Близкия изток. През 1835 г. е приет за член на Баварската академия на науките. Заради научните си възгледи, които са в противоречие с официалната баварска държавна доктрина е принуден да мине на свободна практика. В периодите 1840 – 1842 и 1847 – 1848 г. е на нови обиколки в Близкия изток. По време на Германската революция (1848-1849) е народен представител във Франкфуртското народно събрание, заради което е отстранен от работа в Мюнхенския университет. След поражението на революцията Фалмерайер се завръща като преподавател в университета, където до края на живота си през 1861 г. е професор по история.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

За него[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Якоб Фалмерайер в Мюнхен.
  • Fallmerayer, Jakob Philipp. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 6. Duncker & Humblot, Leipzig 1877
  • Jakob Philipp Fallmerayer. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5. Duncker & Humblot, Berlin 1961
  • Gustav Auernheimer: Fallmerayer, Huntington und die Diskussion um die neugriechische Identität. In: Südost-Europa 47. Jg. (1998), S. 1-17
  • Franz Borkenau: Ende und Anfang. Von den Generationen der Hochkulturen und von der Entstehung des Abendlandes. Klett-Cotta, Stuttgart 1991 ISBN 3-608-93032-9 (darin Untersuchung zur Slawisierung der neugriechischen Sprache)
  • Ernst Feigl: Die Kurden. Geschichte und Schicksal eines Volkes. Universitas-Verlag, München 1995, ISBN 3-8004-1322-1
  • Michael Grünbart:Die Briefe von und an Jakob Philipp Fallmerayer. Wien 2001
  • William Leake: Researches in Greece. Booth, London 1814
  • Franz G. Maier (Hrsg.): Byzanz (Weltbild Weltgeschichte; Bd. 13). Weltbild-Verlag, Augsburg 1998, ISBN 3-8289-0400-9
  • Herbert Seidler: Jakob Philipp Fallmerayers geistige Entwicklung. Ein Beitrag zur deutschen Geistesgeschichte des 19. Jahrhunderts. Verl. der Bayerischen Akad. der Wiss., München 1947. (Abhandlungen der Bayerischen Akademie der Wissenschaften, Philosophisch-Historische Klasse : N.F.; 26)
  • S. D. Skaskin: Chrestomathie zur Geschichte des Mittelalters, Band 1, Moskau 1961
  • Nikolas Wenturis: Kritische Bemerkungen zu der Diskussion um die neugriechische Identität am Beispiel Fallmerayer, Huntington und Auernheimer. In: Südost-Europa 49. Jg. (2000), S. 308-324 (oder als Veröffentlichung der Griechischen Botschaft in Deutschland)
  • Dimitris Michalopoulos: The true story of the Fallmerayer issue. In: Parnassos, 48, S.215-236.
  • Helmut Gritsch: Jakob Philipp Fallmerayer und Maximilian II von Bayern. In: Schlern-Schriften; 292. 1993
  • Theodor Heuss: Jakob Philipp Fallmerayer, in: Ders.: Schattenbeschwörung. Randfiguren der Geschichte. Wunderlich, Stuttgart/Tübingen 1947; Klöpfer und Meyer, Tübingen 1999, ISBN 3-931402-52-5
  • Peter Prestel, Rudolf Sporrer: Jakob Philipp Fallmerayer. Dreimal Orient und zurück; Bayerisches Fernsehen, Erstausstrahlung 2004 (документален филм).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Фалмерайер, Якоб, За произхода на днешните гърци, Славена, Варна, 2013, стр. 3-7 (Предговор на Костадин Костадинов)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]