Яково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Яково
Общи данни
Население 83 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 24,406 km²
Надм. височина 840 m
Пощ. код 2875
Тел. код 06114
МПС код Е
ЕКАТТЕ 87312
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)

Я̀ково е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Яково е разположено в източните поли на Огражден планина на 700-800 метра надморска височина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото води своето начало от преди 400 години. Според местни легенди първият човек който се заселил бил едно младо и силно момче на име Яко. Петричкият паша наредил на негов подчинен да отиде в Огражденското село Дреново и да му събере налозите от тамошните селяни, които не били плащали дълго време. Наместникът на турския паша пристигнал със своята свита в село Дреново и отседнал при местен селянин, но този човек имал много хубава дъщеря, и като я видял наместникът я харесал много и решил да я вземе за своя жена. Бащата на момичето изплашен за живота на своята дъщеря, изпратил едно местно момче да повика на помощ млад мъж на име Яко. Той и четата му избили османците. Разярен от случилото се петричкият паша наредил селото да бъде изгорено до основи и да няма помен от него за в бъдеще. Селяните се разбягали, а Яко с младата девойка, която взел за своя жена и се заселил по нагоре в планина Огражден на едно място където имало чешма, давайки началото на ново село кръстено на негово име Яково.

През 19 век селото е чисто българско, числящо се към Петричка кааза. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Яково (Yacovo) е посочено като село с 83 домакинства с 60 жители българи.[1] Според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в Яково живеят 360 жители, всички българи християни.[2] Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 370 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война през 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

През 20 век Яково е общински център за околните села Дреново, Тонско дабе, Драгуш, Иваново и Крънджилица. Населението на Яково през 60-те и 70-те години на 20-ти век е около 500-600 души. По това време в Яково има селска милиционерска служба, помещаваща се в местния съвет. Отрасълът с който се препитава населението по това време е предимно тютюнопроизводство, животновъдство и горско стопанство. През 1960/61 година е изградена електрическата мрежа до село Яково. През 1970/72 година е прекаран водопровод с питейна и поливна вода, който идва високо от Огражден планина. Водохващането е под връх Маркови кладенци (1524 м) като тръбопроводът, дълъг почти 20 километра, е изграден от етернитови тръби. През 1986/87 година до село Яково е изграден и асфалтов четвъртокласен път. В началото на 90-те години жителите на село Яково са свързани и с телефонната мрежа към страната, като допреди това е имало телефонен пост в пощенската станция.

През 70-те години на 20 век е построено училище, с пансион за децата от околните села, което днес не функционира. Киното чиято съдба е като на училището, са се прожектирали филми през 80-те години на миналия век както и много други мероприятия като новогодишни празненства. През 80-те години е изградена нова сграда на кметството и болница с родилно помещение, зъболекърски кабинет и лекарски кабинет, които вече не функционират. В новата сграда на съвета са се помещавали кметството, местната селска библиотека, пощенската станция, стаи отдавани под наем на учители преподаващи в местното училище както и помещения за нуждите и бита на местната управа.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Православната българска църква „Св.Св.Петър и Павел“ е сравнително добре запазена благодарение на местни и други дарители.

Местният фолклорен състав предимно съставен от възрастни жени и няколко мъже, е запазил традиционните местни фолклорни черти на село Яково.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото е на патронния празник на местната църквата Петровден, но с годините и обезлюдяването на Яково този събор е прекъснат през 90-те години на 20-ти век.

През 1997 година с дарения е построен параклис „Света Богородица“, намиращ се на километър от село Яково. Тук на Голяма Богородица на 15 август се излиза на черква на параклиса и се прави курбан. Празнува се и Великден с излизане на църква в двора на „Св.Св.Павел и Петър“, където местните хора си разменят разни гозби и великденски козунаци и яйца. Прави се и курбан за здраве през месец октомври на Петковден като се заколва ялова крава или юница пред църквата.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Яково

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.148-149.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.187.
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.186-187.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.890.
     Портал „Македония“         Портал „Македония