Яко Доросиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Яко Доросиев
деец на БКП

Роден
Починал
26 март 1925 г. (35 г.)

Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев e български учител, деец на БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Яко Доросиев е роден на 20 януари 1890 г. в гр. Копривщица в семейство на учители. Завършва гимназия в Пловдив, където участва в марксически кръжок, ръководен от Васил Коларов. Член е на БРСДП (т.с.) (1908). След завършване на гимназията е учител в Пловдивско и Софийско. Активен деец на Учителската синдикална организация.

През Първата световна война е взводен командир на румънския фронт. През 1920 година чрез конкурс е назначен за учител в София и е избран за секретар на столичната учителска организация. През 1921 г. за пропаганда насочена срещу правителството на Александър Стамболийски е лишен завинаги от учителски права. Избран е за секретар на Лозенската партийна секция и за член на местния комитет на БКП в София.

Участва дейно в подготовката на Септемврийското въстание (1923). На 12 септември 1923 г. е арестуван и репресиран. Освободен в началото на 1924 година. На Витошката нелегална партийна конференция през 1924 г. е избран за организационен секретар на ЦК на БКП. От октомври 1924 г. осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Той е член на щаба на Военната организация, в който оглавява секцията по четническата и терористична дейност.[1] Работи с Коста Янков, Иван Минков, Марко Фридман и др. На 26 март 1925 г. е проследен от органите на III секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка се самоубива на ъгъла на улиците „Сан Стефано“ и „Оборище“ в София.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Звезди във вековете, С., 1972.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 222.
  2. Кратък исторически справочник. България т. III, С., 1983, стр. 215-216.