Яко Доросиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Яко Доросиев
деец на БКП

Роден
Починал
26 март 1925 г. (35 г.)
Партия Българска комунистическа партия
Яко Доросиев в Общомедия
Бюст на Яко Доросиев в двора на Доросиевата къща в Копривщица

Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев e български учител, виден деец на БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Доросиев е роден в семейство на учители в Копривщица на 20 януари 1890 г. Завършва гимназия в Пловдив, където участва в марксически кръжок, ръководен от Васил Коларов. Член е на БРСДП (т.с.) от 1908 г.

След гимназията е учител в Пловдивско и Софийско. Активен деец на Учителската синдикална организация. През Първата световна война е офицерски кандидат, взводен командир на Румънския фронт. Награден е с орден „За храброст“, IV степен.[1]

Паметна плоча на Вълчо Иванов и Яко Доросиев на фасадата на 136 Основно училище „Любен Каравелов“, София, където са работили като учители

През 1920 година чрез конкурс е назначен за учител в София и е избран за секретар на столичната учителска организация. През 1921 г. за пропаганда срещу правителството на БЗНС начело с Александър Стамболийски е лишен завинаги от учителски права.

Избран е за секретар на Лозенската партийна секция и за член на местния комитет на БКП в София. Участва дейно в подготовката на Септемврийското въстание от 1923 г. На 12 септември 1923 г. е арестуван и репресиран. Освободен е в началото на 1924 година.

На Витошката нелегална партийна конференция през 1924 г. е избран за организационен секретар на ЦК на БКП. От октомври 1924 г. осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Член е на щаба на Военната организация на партията, в който оглавява секцията по четническата и терористична дейност.[2] Работи с Коста Янков, Иван Минков, Марко Фридман и др.

На 26 март 1925 г. е проследен от органите на III секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка се самоубива на ъгъла на улиците „Сан Стефано“ и „Оборище“ в София[3].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 104, л. 210 – 210 а
  2. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 222.
  3. Кратък исторически справочник. България т. III, С., 1983, стр. 215 – 216

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Звезди във вековете“, С., 1972