Якутск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Якутск
Якутск
Дьокуускай
— Град —
Знаме
      
Герб
Страна Русия
Федерален субектЯкутия
РайонЯкутски
Площ24,15 km²
Надм. височина436 m
Население330 615 души (2021)
13 690 души/km²
КметЕвгений Григорьев
Основаване25 септември 1632 г.
Град от1643 г.
Пощенски код677000 677ххх
Телефонен код+7 4112
МПС код14
Часова зонаUTC+9:00
Официален сайтwww.yakutsk-city.ru
Якутск в Общомедия

Яку́тск (на руски: Якутск; на якутски: Дьокуускай) е град в Русия, столица на Якутия. Разположен е на брега на река Лена, в средното и течение. Това е най-големият град разположен в зона на вечна замръзналост. Населението на града е 303 836 души по данни от преброяването през 2016 година,[1] което съставлява около 22% от населението на Якутия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Якутск през втората половина на XIX век.
Площад „Орджоникидзе“.

Основан е през 1632 г. от Пьотър Бекетов като крепост (острог) под името Ленский. Още от възникването си там живеят 30 души. Якутите го обсаждат през 1934 г. През 1643 г. е преименуван на Якутск и получава статут на град. От 1708 г. е подчинен на Сибирската губерния. През 1822 г. получава статут на областен град.

Якутск се разраства значително в края на 19 век и началото на 20 век, когато в областта са открити находища на злато. По това време е прокарано електричество и телефонна линия. В хода на гражданската война в Русия за града се водят немалко сражения. В началото на 1923 г. тук се провежда последното голямо сражение между Белогвардейците и Червената армия, след което в града окончателно е установена съветска власт. Градът е столица на Якутия (по това време Якутска АССР) от 1922 г.[2][3]

По времето на сталинизма градът бързо се индустриализира, благодарение на хилядите затворници, които работят из якутските ГУЛАГ.[2][3] През Втората световна война в Якутск е създадено управление на въздушните превози, чрез които САЩ изпращат на СССР подкрепления по програмата ленд-лийз.

След войната в града е създаден строителен комплекс, разширяват се дърводобивните предприятия, развиват се въгледобивът и хранителната промишленост. Якутск се превръща във важен възел на водния, автомобилния и въздушния транспорт.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население по години
1856[4] 1897 1913[4] 1926 1939 1959[5] 1967
2800 6535 10 300 11 000 53 000 74 330 100 000
1970[6] 1973[4] 1975 1976[7] 1979[8] 1982 1985[9]
107 617 126 000 137 000 137 000 152 368 165 000 175 000
1986[7] 1989[10] 1990 1991[7] 1992[7] 1993[7] 1994[7]
174 000 186 626 192 000 193 000 198 000 196 000 194 000
1995[9] 1996[9] 1997 1998[9] 1999 2000 2001[9]
193 000 192 000 194 000 196 000 197 000 196 000 197 800
2002 2003[4] 2004 2005[4] 2006 2007 2008
224 462 210 600 217 000 235 610 239 200 245 600 255 800
2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015
264 069 269 601 269 500 278 406 286 456 294 138 299 169
2016 2017 2018 2019
303 836 307 911 311 760 318 768

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 2010 г. в Якутск живеят 140 272 якути, 113 624 руснаци, 3935 украинци, 3004 киргизи, 2870 евенки, 2573 буряти и други етноси. В града живеят и 59 българи.[11]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Якутск е разположен в зона на субарктичен климат. Годишните температурни амплитуди са големи. Зимата е дълга и много студена, но лятото може да бъде знойно. Средната годишна температура е -8.8 °C.[12]

  Климатични данни за Якутск 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) −5,8 −2,2 8,3 21,1 31,1 35,1 38,4 35,4 27,0 18,6 3,9 −3,9 38,4
Средни максимални температури (°C) −35,1 −28,6 −12,3 1,7 13,2 22,4 25,5 21,5 11,5 −3,6 −23,1 −34,3 −3,4
Средни температури (°C) −38,6 −33,8 −20,1 −4,8 7,5 16,4 19,5 15,2 6,1 −7,8 −27 −37,6 −8,8
Средни минимални температури (°C) −41,5 −38,2 −27,4 −11,8 1,0 9,3 12,7 8,9 1,2 −12,2 −31 −40,4 −14,1
Абсолютни минимални температури (°C) −63 −64,4 −54,9 −41 −18,1 −5,4 −1,5 −7,8 −14,2 −40,9 −54,5 −59,8 −64,4
Средни месечни валежи (mm) 9 8 7 8 20 35 39 37 31 18 16 10 238
Дни със снежна покривка 31 28 31 26 1 0 0 0 1 19 29 30 195
Източник: Погода и Климат[12]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Комбинат за строителни материали.

Якутск е търговският и бизнес центърът на Якутия. Районът на Якутск произвежда една пета от световните диаманти.[13] Добиват се и въглища. Електроенергия се добива в 2 ТЕЦ-а, които представляват над половината промишленост на града. Развити са хранително-вкусовата, кожарската и дървообработващата промишлености. Произвеждат се строителни материали.[4]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Градът е важно пристанище на левия бряг на Лена. Поради липсата на железопътна линия до града, по-голямата част от стоките пристигат до Якутск чрез речен транспорт. Има пътнически линии по реката до Ольокминск, Сангар, Жиганск и Тикси.

Автомобилният транспорт до града е по-сложен, тъй като федералният път „Лена“ свършва в селището Нижни Бестях, разположено на отсрещния бряг на реката. Все пак, от Нижни Бестях започва Колимската магистрала, по която може да се стигне до Магадан. През зимните месеци е възможно пътуване и по замръзналата повърхност на река Лена. През пролетта, когато по реката тръгнат ледове, до Якутск може да се стигне единствено чрез въздушен транспорт.

Въздушният транспорт е представен от две летища: летище Якутск, което е основно и международно летище, и летище Маган, изпълняващо резервна функция.

Градският транспорт е представен от автобусни линии и таксита.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Има университет и речно, медицинско, педагогическо, музикално и художествено училище. Културен център на Якутия.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) Численность населения по районам республики Саха (Якутия) на 1 января 2016 года Архив на оригинала от 2018-09-29 в Wayback Machine..
  2. а б ((ru)) Якутск – Энциклопедия „Вокруг света“
  3. а б ((ru)) Якутск „Города России“ Мир России[неработеща препратка].
  4. а б в г д е ((ru)) Народная энциклопедия „Мой город“. Якутск (Республика Саха (Якутия))
  5. ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1959 года.
  6. ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1970 года.
  7. а б в г д е ((ru)) Российский статистический ежегодник. 1994 Архив на оригинала от 2016-06-24 в Wayback Machine.
  8. ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1979 года.
  9. а б в г д ((ru)) Российский статистический ежегодник. Госкомстат, Москва, 2001 Архив на оригинала от 2014-11-16 в Wayback Machine.
  10. ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1989 года.
  11. ((ru)) Всероссийская перепись населения 2010. Национальный состав населения по муниципальным районам и городским округам Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine..
  12. а б ((ru)) Погода и Климат. Посетен на 3 юни 2016 г.
  13. ((en)) Yakutsk: The Coldest City on Earth | TIME