Ялботина
Тази статия е за селото в Бурела. За селото в Пиротско вижте Ялботина (община Пирот).
| Ялботина | |
  Ялботина  Ялботина | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 27 души[1] (31 декември 2024 г.) 3,67 души/km² |
| Землище | 7,349 km² |
| Надм. височина | 664 m |
| Пощ. код | 2220 |
| Тел. код | 07175 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 87343 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
| Община – кмет | Драгоман Андрей Иванов (ГЕРБ; 2011) |
Ялботина (понякога наричано и Яблотина) е село в Западна България. То се намира в Община Драгоман, Софийска област.
През 2012 година е построена черква в селото, посветена на светите апостоли Петър и Павел. Храмът е осветен на 1-ви септември от Знеполски епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит[2].
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Ялботина се намира в полите на планина Завалска и по поречието на река Габерска в историко-географската област Бурел. Селото е разположено в близост до българо-сръбската граница, на около 15 км южно от село Калотина, край което се намира граничният контролно-пропускателен пункт Калотина. Ялботина отстои на около 10 км югозападно от гр. Драгоман, на около 16 км западно от гр. Сливница, на около 34 км северозападно от гр. Перник и на около 45 км северозападно от столицата София.
Ялботина се намира в историко-географската област Бурел, обхваща Западна България и Източна Сърбия, позната още като Западните покрайнини.[3]
Селото е разположено на надморска височина от 678 м. Климатът е умереноконтинентален. Лятото е горещо, а зимата хладна. Наблюдават се отрицателни стойности на средната януарска температура от около - 2,5 С и средни юлски температури от около 18,4 С. Количеството на валежите е малко.
Население
[редактиране | редактиране на кода]По данни от първото преброяване на населението в Княжество България, през 1880 година в с. Ялботина живеят 203 жители.
| Година | Население | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1880 | 203 | |||||||||
| 1892 | 249 | |||||||||
| 1900 | 301 | |||||||||
| 1910 | 339 | |||||||||
| 1929 | 370 | |||||||||
| 1934 | 430 | |||||||||
| 1946 | 351 | |||||||||
| 1956 | 355 | |||||||||
| 1965 | 280 | |||||||||
| 1975 | 192 | |||||||||
| 1985 | 132 | |||||||||
| 1992 | 86 | |||||||||
| 2001 | 82 | |||||||||
| 2011 | 49 | |||||||||
| Източници:[4][5] | ||||||||||
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Методи Йончев – Цокар (1902-1981) – писател и дисидент
- Герасим Иванов – инженер, ценен заради приноса си към създаването на съвременна Куба
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Агенция Крос. Знепололският епископ Йоан ще освети нов храм "Свети апостоли Петър и Павел" // Двери на православието. 2012-08-31. Посетен на 2024-06-27.
- ↑ Мирела. с. Ялботина
- ↑ Любенов, Райко – „Бурел. Говор, фолклор, етнография.“ София, ЛИК, 1993 г. ISBN 954-607-002-5
- ↑ statlib.nsi.bg:8181, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 23 февруари 2021
| ||||||||