Ялта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ялта
Ялта
— град —
Знаме    Герб
Yalta (8169149353).jpg
Страна Флаг на Украйна Украйна
Автономна република Крим
Площ 18,202 km²
Надм. височина 54 m
Население (2015) 77 003 души
4230 души/km²
Кмет Андрей Ростенко
Основаване 1154
Град от 1838
Пощенски код +380 654 98600 – 98639
Телефонен код +7 3654
Официален сайт www.yalta.rk.gov.ru
Ялта в Общомедия

Ялта, (на руски: Ялта, на арменски: Յալտա) е град в Украйна, разположен на Кримския полуостров.

Де факто градът е част от Руската федерация в рамките на Кримския федерален окръг заедно с Република Крим.

Украйна не признава проведения в града референдум за отделяне от страната и последвалото присъединяване към Русия.

Населението на града е 77 003 души към 2015 година[1].

Той е черноморски курорт. Известен е с историческата Ялтенска конференция, състояла се с участието на тогавашните световни политически лидери Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин. В града се е намирала резиденция на Сталин.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ялта, 1869 г.
Ялтенската конференция, 1945 г.

Селището е споменато като Джалита за пръв път през 1154 г. от арабския пътешественик Мохамед Ал-Идриси. През 14 – 15 век е под властта на княжество Теодоро, а по-късно преминава под властта на Генуа.[2] От 1475 до 1774 г. влиза в състава на Османската империя. В този период селището запада и към края на 18 век е малко рибарско селце. След присъединяването на Крим към Руската империя през 1783 г., селището започва да се развива, като земите около Ялта са раздадени на предприемачи за отглеждане на портокали, лимони и маслини. През 1838 г. Ялта получава статут на град. Развитието на града е благоприятствано от построяването на жп линията Лозовая – Севастопол през 1873 г.[3] Основата на курортния комплекс е положена през 20-те и 30-те години на 20 век.[2] По времето на Втората световна война градът е превзет от немците в периода 1941 – 1944 г.[3]

От 4 до 11 февруари 1945 г. в града се състои Ялтенската конференция, на която лидерите на трите най-големи съюзнически сили: Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин обсъждат решителния разгром на Третия райх, следвоенното бъдеще и деятелността на ООН.[3]

След войната Ялта продължава да се развива като курортен град.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Крайбрежната улица.
Население по години
1979[4] 1987 1989[4] 2001[4] 2009[5] 2011[5] 2013 2015[1]
80 098 89 000 88 549 81 654 78 584 78 032 78 115 77 003

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Ялта към 2001 г. е представено от: 67% руснаци, 27% украинци, 2% белоруси, 1% кримски татари и други.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Ялта има влажен субтропичен климат, граничещ със средиземноморски. Средната годишна температура е 13,2 °C, средната влажност на въздуха е 70%, а средното количество годишни валежи е около 613 mm.[6]

Климатични данни за Ялта
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 17,8 19,0 27,8 28,5 33,0 34,2 39,1 39,1 35,0 31,5 25,3 22,8 39,1
Средни максимални температури (°C) 7,1 7,1 9,5 14,4 19,8 24,7 28,3 28,4 23,4 17,8 12,4 8,6 16,8
Средни температури (°C) 4,4 4,0 6,1 10,7 15,8 20,6 24,1 24,1 19,3 14,2 9,2 5,2 13,2
Средни минимални температури (°C) 2,3 1,6 3,5 7,7 12,6 17,2 20,5 20,5 15,9 11,2 6,7 3,7 10,3
Абсолютни минимални температури (°C) −12,2 −12,3 −7,3 −3,8 2,8 7,8 12,2 8,9 3,9 −1,1 −8,9 −7,4 −12,3
Средни месечни валежи (mm) 76 60 51 33 34 36 31 46 42 53 68 83 613
Източник: Погода и Климат[6]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Пристанище Ялта.

95% от промишлеността на града е свързана с хранително-вкусовата промишленост, като от нея близо 42% се дължат на винопроизводството, а 19% на риболовът.[7] Поради благоприятния климат на региона е развито селското стопанство. Отглеждат се тютюн, грозде, праскови, дюли, бадеми, лавандула и други култури. Произвеждат се различни сортове вино. В града също така е силно развит на туризма, като повечето летовници идват от бившите социалистически републики.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Поради неравния терен, градът не разполага нито с жп гара нито с летище. Има морско пристанище и автогара.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2015 года.
  2. а б ((ru)) История города Ялта, население, инфраструктура.
  3. а б в ((ru)) История Ялты. Ялта Крым.
  4. а б в ((uk)) Кількість та територіальне розміщення населення України. Дані Всеукраїнського перепису населення 2001 року про адміністративно-територіальний поділ України, чисельність, розміщення та склад населення України за статтю, групування населених пунктів, адміністративних районів, сільських рад за чисельністю населення станом на 5 грудня 2001 року.
  5. а б ((uk)) Статистичний збірник „Чисельність наявного населення України на 1 січня 2011 року“ . – Киів, ДКС, 2011. – 112с.
  6. а б ((ru)) Погода и Климат – Климат Ялты. Посетен на 5 юли 2016 г.
  7. ((ru)) Сайт города Ялта – Экономика

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Yalta locator map transparent.png

COA Yalta, Krym, UHT.svg
Ялта