Ямало-Ненецки автономен окръг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ямал.

Ямало-Ненецки автономен окръг
Ямало-Ненецкий автономный округ
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Ямало-Ненецки автономен окръг на картата на РусияЯмало-Ненецки автономен окръг на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 769 250 km²
Население (2018) 538 547 души
0,7 души/km²
Административен център Салехард
Федерален окръг Уралски федерален окръг
Губернатор Дмитрий Кобилкин
Часова зона UTC +5
МПС код 89
Ямало-Ненецки автономен окръг в Общомедия

Ямало-Ненецкият автономен окръг (Ямалия) е субект на Руската федерация, автономен окръг в състава на Тюменска област и Уралския федерален окръг. Площ 769 250 km2 (5-то място по големина в Руската федерация, 4,49% от нейната площ и 52,54% от територията на Тюменска област). Население на 1 януари 2018 г. 538 547 души (71,во място в Руската федерация, 0,37% от нейното население и 14,59% от населението на Тюменска област). Административен център град Салехард. Разстояние от Тюмен до Салехард 1982 km, а от Москва до Салехард 2436 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

През 1595 г. в най-долното течение на река Об, на нейния ляв бряг е основано селището Обдорск, което дълго време е било село, а слез това работническо селище. През 1933 г. селището е преименувано на Салехард, а през 1938 г. е признато за град. От 1796 до 1920 г. територията на днешния Ямало-Ненецки автономен окръг влиза в състава на Тоболска губерния. На 10 декември 1930 г. е образуван Ямало-Ненецкия национелен окръг в състава на Уралсака област, от 17 януари 1934 о. влиза в състава на Об-Иртишка област, от 7 декември 1934 г. – в състава на Омска област, а от 14 август 1944 г. – в състава на Тюменска област. През 1977 г. е преименуван на Ямало-Ненецки автономен окръг.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Ямало-Ненецкия автономен окръг се намира в северозападната част на Азиатска Русия, като над 50% от територията му се намира северно от Северния полярен кръг. На изток граничи с Красноярски край, на юг с Ханти-Мансийски автономен окръг - Югра, на запад – с Република Коми и Ненецки автономен окръг на Архангелска област, а на север се мие от водите на Карско море. В тези си граници заема площ от 769 250 km2 (5-то място по големина в Руската федерация, 4,49% от нейната площ и 52,54% от територията на Тюменска област).[1]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Окръгът заема крайния север на Западносибирската равнина, като релефът е предимно равнинен (средна височина около 100 m) и за него са характерни изоставени древни речни долини, многочислени ниски моренни валове и обилие от езера. На запад се простира тясна полоса от източните склонове на Полярен Урал с максимална височина връх Пайер 1472 m на границата с Република Коми. Бреговата линия на Карско море е силно разчленена и включва два големи полуострова Ямал и Гидански, разделени от заливите Обска и Тазовска губа. На запад от полуостров Ямал в сушата се вдава заливът Байдарацка губа, а на изток – заливите Гиданска и Юрацка губа. На север от тях, във водите на Карско море са разположени островите Бели, Еленов, Шокалски и др.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е континентален. Зимата в крайния север е сурова и продължителна с чести виелици. Средната януарска температура е от -24,5°С (на остров Бели) до -25,7°С (село Нови Порт, на западния бряг на Обска губа). Лятото е кратко, хладно, много често с отрицателни температури през нощта. Средна юлска температура от 3,6°С до 10,2°С. В южните части на окръга климатът е още повече континентален. Средна януарска температура от -22°С до -25,6°С, а лятото малко по-топло отколкото на север – средна юлска температура от 14,4°С до 15,3°С. Годишната сума на валежите е малка и варира от 220 до 420 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) е от 44 денонощия на север до 120 денонощия на юг. Широко е разпространена вечно замръзналата почва.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Ямало-Ненецкия автономен окръг протичат около 50 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 291 хил. km и всички те принадлежат към водосборния басейн на Карско море. Главни реки в окръга са: Об (с най-долното си течение) с притоците си Куноват, Синя, Войкар, Полуй и Шчуча; Надим с притока си Левая Хета; Таз с притоците си Болшая Ширта, Толка, Часелка и Худосей; Пур с двете съставящи я пеки Айваседапур и Пякупур; Месояха; Кара; Юрибей; Танама (ляв приток на Енисей) и др. Реките в окръга са равнинни, с бавно течение, множество меандри, малък наклон, ниски брегове и текат в широки и плитки долини. Подхранването им е смесено с преобладаване на дъждовното. Водният им режим се характеризира с ниско, разтегнато във времето (до четири месеца) пролетно пълноводие и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват през октомври или ноември, а се размразяват от април на юг до юни на север.[2]

В Ямало-Ненецкия автономен окръг са разположени над 1,05 млн. езера с обща площ около 39 хил.km2, като 350 хил. от тях са площ по-голяма от 10 дка. Най-разпространени са ледниковите езера, но се срещат и термокарстови, крайречни, блатни, крайбрежно-лагунни, а по планинските склонове на Полярен Урал – тектонски езера. Най-големите са: Ямбуто и Периптавето на Гиданския полуостров, Яррото 1-во, Яррото 2-ро и Ямбуто на полуостров Ямал. Блатата и заблатените земи заемат 147 988 km2, 19,24% от територията на Ямало-Ненецкия автономен окръг.[2]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

За северните части на окръга са характерни тундрово-торфено-блатните почви, за южните части – торфено-подзолисти и подзолисто-блатни почви, а по долините на реките – алувиални почви. Тундрата и лесотундрата заемат около 3/5 от територията на окръга, като широко е развита торфено-сфаговата растителност. В южните части, основно по долините на реките има гори от сибирска лиственица, смърч и кедър. В тундрата обитават: северен елен, бял заек, песец, вълк, хермелин, а в южните гористи части – собол, бялка, североамериканска катерица и множество прелетни птици. Реките и езерата са богати на различни видове риби.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. населението на Ямало-Ненецкия автономен район наброява 538 547 души (71,во място в Руската федерация, 0,37% от нейното население и 14,59% от населението на Тюменска област). Гъстота 0,7 души/km2. Градско население 83,82%. При преброяването на населението на Руската федерация през 2010 г. етническият състав на окръга е бил следния: руснаци 312 019 души (61,7%), украинци 48 985 (9,7%), ненци 29 772 (5,9%), татари 28 509 (5,6%), ханти 9 489 (1,9%), азербайджанци 9 291 (1,8%), башкири 8 297 (1,7%), белоруси 6 480 (1,3%), коми 5 141 (1,0%).

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Ямало-Ненецки автономен окръг

В административно-териториално отношение Ямало-Ненецкия автономен окръг се дели на 6 окръжни градски окръга, 7 муниципални района, 8 града, в т.ч. 6 града с окръжно подчинение и 2 града с районно подчинение и 4 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Ямало-Ненецки автономен окръг към 1 януари 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Салехард
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Окръжни градски окръзи
1.Губкински 27 238 гр. Губкински 27 238 520[3]
2.Лабитнанги 22 26 281 гр. Лабитнанги 26 281 20
3.Муравленко 32 540 гр. Муравленко 32 540 480[3]
4.Нови Уренгой 111 113 254 гр. Нови Уренгой 113 254 450[3]
5.Ноябърск 189 106 879 гр. Ноябърск 106 879 560[3]
6.Салехард 1 018 48 794 гр. Салехард 48 507
Муниципални райони
1.Красноселкупски 106 759 5 931 с. Красноселкуп 3 907 1354
2.Надимски 99 792 64 137 гр. Надим 45 792 557 Заполярни, Пингоди
3.Приуралски 64 971 15 438 с. Аксарка 3 133 90 Харп
4.Пуровски 108 797 52 090 гр. Тарко Сале 20 906 1300 Уренгой
5.Тазовски 133 896 17 251 с. Тазовски 7 757 1200
6.Шуришкарски 54 741 9 524 с. Мужи 3 609 250
7.Ямалски 148 727 16 692 с. Яр Сале 6 486 380
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ямало-Ненецкого автономного округа“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article128313.html «Большая Советская Энциклопедия» – Ямало-Ненецки автономен окръг
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2568/Ямало-Ненецкий_автономный_округ «Вода России» – Ямало-Ненецки автономен окръг
  3. а б в г по въздушен път