Ямало-Ненецки автономен окръг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Ямал.

Ямало-Ненецки автономен окръг
Ямало-Ненецкий автономный округ
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Ямало-Ненецки автономен окръг на картата на РусияЯмало-Ненецки автономен окръг на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърСалехард
Площ769 250 km²
Население538 547 души (2018)
0,7 души/km²
Адм. центърСалехард
Федерален окръгУралски федерален окръг
ГубернаторДмитрий Кобилкин
Часова зонаUTC +5
МПС код89
Официален сайтправительство.янао.рф
Ямало-Ненецки автономен окръг в Общомедия

Ямало-Ненецкият автономен окръг (Ямалия) е субект на Руската федерация, автономен окръг в състава на Тюменска област и Уралския федерален окръг[1]. Площ 769 250 km2 (5-о място по големина в Руската федерация, 4,49% от нейната площ и 52,54% от територията на Тюменска област). Население на 1 януари 2018 г. 538 547 души (71-во място в Руската федерация, 0,37% от нейното население и 14,59% от населението на Тюменска област). Административен център град Салехард. Разстояние от Тюмен до Салехард 1982 km, а от Москва до Салехард 2436 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

През 1595 г. в най-долното течение на река Об, на нейния ляв бряг е основано селището Обдорск, което дълго време е село, а слез това - работническо селище. През 1933 г. селището е преименувано на Салехард, а през 1938 г. е признато за град. От 1796 до 1920 г. територията на днешния Ямало-Ненецки автономен окръг влиза в състава на Тоболска губерния. На 10 декември 1930 г. е образуван Ямало-Ненецкия национелен окръг в състава на Уралсака област, от 17 януари 1934 г. влиза в състава на Об-Иртишка област (по поречията на реките Об и Иртиш), от 7 декември 1934 г. – в състава на Омска област, а от 14 август 1944 г. – в състава на Тюменска област. През 1977 г. е преименуван на Ямало-Ненецки автономен окръг.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Ямало-Ненецкия автономен окръг се намира в северозападната част на Азиатска Русия, като над 50% от територията му се намира северно от Северния полярен кръг. На изток граничи с Красноярски край, на юг с Ханти-Мансийски автономен окръг - Югра, на запад – с Република Коми и Ненецки автономен окръг на Архангелска област, а на север се мие от водите на Карско море. В тези си граници заема площ от 769 250 km2 (5-о място по големина в Руската федерация, 4,49% от нейната площ и 52,54% от територията на Тюменска област).[2]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Окръгът заема крайния север на Западносибирската равнина, като релефът е предимно равнинен (средна височина около 100 m) и за него са характерни изоставени древни речни долини, многочислени ниски моренни валове и обилие от езера. На запад се простира тясна полоса от източните склонове на Полярен Урал с максимална височина връх Пайер 1472 m на границата с Република Коми. Бреговата линия на Карско море е силно разчленена и включва два големи полуострова Ямал и Гидански, разделени от заливите Обска и Тазовска губа. На запад от полуостров Ямал в сушата се вдава заливът Байдарацка губа, а на изток – заливите Гиданска и Юрацка губа. На север от тях, във водите на Карско море са разположени островите Бели, Еленов, Шокалски и др.[2]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е континентален. Зимата в крайния север е сурова и продължителна с чести виелици. Средната януарска температура е от -24,5°C (на остров Бели) до -25,7°C (село Нови Порт, на западния бряг на Обска губа). Лятото е кратко, хладно, много често с отрицателни температури през нощта. Средна юлска температура от 3,6°C до 10,2°C. В южните части на окръга климатът е още повече континентален. Средна януарска температура от -22°C до -25,6°C, а лятото малко по-топло отколкото на север – средна юлска температура от 14,4 °C до 15,3°C. Годишната сума на валежите е малка и варира от 220 до 420 mm. Продължителността на вегетационния период (с минимална денонощна температура 5°C) е от 44 денонощия на север до 120 денонощия на юг. Широко е разпространена вечно замръзналата почва.[2]

Води[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Ямало-Ненецкия автономен окръг протичат около 50 хиляди реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 291 хил. km и всички те принадлежат към водосборния басейн на Карско море. Главни реки в окръга са: Об (с най-долното си течение) с притоците си Куноват, Синя, Войкар, Полуй и Шчуча; Надим с притока си Левая Хета; Таз с притоците си Болшая Ширта, Толка, Часелка и Худосей; Пур с двете съставящи я пеки Айваседапур и Пякупур; Месояха; Кара; Юрибей; Танама (ляв приток на Енисей) и др. Реките в окръга са равнинни, с бавно течение, множество меандри, малък наклон, ниски брегове и текат в широки и плитки долини. Подхранването им е смесено с преобладаване на дъждовното. Водният им режим се характеризира с ниско, разтегнато във времето (до четири месеца) пролетно пълноводие и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват през октомври или ноември, а се размразяват от април на юг до юни на север.[3]

В Ямало-Ненецкия автономен окръг са разположени над 1,05 милион езера с обща площ около 39 хил.km2, като 350 хил. от тях са площ по-голяма от 10 дка. Най-разпространени са ледниковите езера, но се срещат и термокарстови, крайречни, блатни, крайбрежно-лагунни, а по планинските склонове на Полярен Урал – тектонски езера. Най-големите са: Ямбуто и Периптавето на Гиданския полуостров, Яррото 1-во, Яррото 2-ро и Ямбуто на полуостров Ямал. Блатата и заблатените земи заемат 147 988 km2, 19,24% от територията на Ямало-Ненецкия автономен окръг.[3]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

За северните части на окръга са характерни тундрово-торфено-блатните почви, за южните части – торфено-подзолисти и подзолисто-блатни почви, а по долините на реките – алувиални почви. Тундрата и лесотундрата заемат около 3/5 от територията на окръга, като широко е развита торфено-сфаговата растителност. В южните части, основно по долините на реките има гори от сибирска лиственица, смърч и кедър. В тундрата обитават: северен елен, бял заек, песец, вълк, хермелин, а в южните гористи части – собол, бялка, северноамериканска катерица и множество прелетни птици. Реките и езерата са богати на различни видове риби.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. населението на Ямало-Ненецкия автономен район наброява 538 547 души (71-во място в Руската федерация, 0,37% от нейното население и 14,59% от населението на Тюменска област). Гъстота 0,7 души/km2. Градско население 83,82%. При преброяването на населението на Руската федерация през 2010 г. етническият състав на окръга е бил следния: руснаци 312 019 души (61,7%), украинци 48 985 (9,7%), ненци 29 772 (5,9%), татари 28 509 (5,6%), ханти 9489 (1,9%), азербайджанци 9291 (1,8%), башкири 8297 (1,7%), беларуси 6480 (1,3%), коми 5141 (1,0%).

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Ямало-Ненецки автономен окръг

В административно-териториално отношение Ямало-Ненецкия автономен окръг се дели на 6 окръжни градски окръга, 7 муниципални района, 8 града, в т.ч. 6 града с окръжно подчинение и 2 града с районно подчинение и 4 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Ямало-Ненецки автономен окръг към 1 януари 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Салехард
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Окръжни градски окръзи
1. Губкински 27 238 гр. Губкински 27 238 520[4]
2. Лабитнанги 22 26 281 гр. Лабитнанги 26 281 20
3. Муравленко 32 540 гр. Муравленко 32 540 480[4]
4. Нови Уренгой 111 113 254 гр. Нови Уренгой 113 254 450[4]
5. Ноябърск 189 106 879 гр. Ноябърск 106 879 560[4]
6. Салехард 1018 48 794 гр. Салехард 48 507
Муниципални райони
1. Красноселкупски 106 759 5931 с. Красноселкуп 3907 1354
2. Надимски 99 792 64 137 гр. Надим 45 792 557 Заполярни, Пингоди
3. Приуралски 64 971 15 438 с. Аксарка 3133 90 Харп
4. Пуровски 108 797 52 090 гр. Тарко Сале 20 906 1300 Уренгой
5. Тазовски 133 896 17 251 с. Тазовски 7757 1200
6. Шуришкарски 54 741 9524 с. Мужи 3609 250
7. Ямалски 148 727 16 692 с. Яр Сале 6486 380

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Самойлова Г.С., Чистякова Н.Ф. и др. Ненецки автономен окръг (Ямало-Ненецкий автономный округ) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 35. Уилям Шервуд - Я [Шервуд — Яя]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2017. ISBN 978-5-85270-373-6. с. 799. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
  2. а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ямало-Ненецки автономен окръг
  3. а б ((ru)) «Вода России» – Ямало-Ненецки автономен окръг
  4. а б в г по въздушен път
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ямало-Ненецкого автономного округа“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​