Ямамото Цунетомо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ямамото Цунетомо
Роден 11 юни 1659 г.
домейн „Сага“, Япония
Починал 30 ноември 1719 г. (60 г.)
планината край Сага
Професия писател
Националност Флаг на Япония Япония
Активен период 1709-1716
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Ямамото Цунетомо (на японски: 山本 常朝) е японски самурай и будистки монах.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ямамото Цунетомо е роден на 11 юни 1659 г. в района на домейна „Сага“, провинция Хидзан, Япония.

Обучаван за самурай от деветгодишен, той посвещава тридесет години в служба на своя господар от клана Набешима. Никога не участва в битка тъй като живее в мирен период след многогодишната война на клановете. Когато Набешима умира през 1700 г., Ямамото не може следва своя господар в смъртта чрез сепуко, въпреки желанието си, защото господарят му е забранил тази практика. Ако би нарушил заповедта, то семейството му ще бъде наказано за това, поради което Ямамото се оттегля в почти пълно уединение в подножието на планината северно от Сага като монах с името Йочо Киокузан.

В периода 1709-1716 г. го посещава младият самурай Таширо Цурамото. На него Ямамото предава спомените си за бащата и дядото на господаря му Набешима, за правилата и начина на живот на самурайската каста, и цялата си житейска философия обхващаща теми кото морала, войнската доблест, верността към господаря. Цунетомо споделя, че решението да се посветиш на смъртта води до по-високо състояние на живот, вменено с красота и благодат, недостъпно за онези, които се занимават със своето самосъхранение. Той се характеризира като човек на непосредственото действие и критикува внимателно планираната вендета на четиридесет и седемте ронини.

Младият самурай усърдно записва всичко в ръкопис наречен „Записки за онова, което чух под сянката на листата“. Той не спазва обещанието си да го изгори след смъртта на Цунетомо и дълги години ръкописът се пази като скрито съкровище на клана Набешима.

През 1716 г. ръкописът е публикуван под заглавието „Хагакуре“, дума, която може да се преведе като „Скрити листа“. През 30-те години на 20-ти век Ямамото става един от най-известните представители на бушидо, а „Хагакуре“ една от най-известните книги в Япония и основа за обучение на японските военни. Книгата „Хагакуре“ е носена от летците камикадзе, поради което след войната е била забранена и унищожавана от окупационните власти.

Ямамото Цунетомо умира на 30 ноември 1719 г.

Издания в България[редактиране | редактиране на кода]

  • Хагакуре – Записките на самурая, изд.: ИК „Изток-Запад“, София (2003), прев. Данчо Господинов
  • Бушидо: Пътят на самурая, изд.: ИК „Труд“, София (2015), прев. Петър Герасимов

Източници[редактиране | редактиране на кода]