Яна Черна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Яна Черна
Яна Черна, 1964 г.
Яна Черна, 1964 г.
Псевдоним Сара Силберщайн
Гала Маларме
Хонза
Родена 14 август 1928 г.
Починала 5 януари 1981 г. (52 г.)
Професия писател, поет
Националност  Чехия
Активен период – 1964
Жанр драма, лирика, биография
Съпруг Павел Габриел (1947 – 1948)
Милош Черна (?-?)
Ладислав Липански (1961 – ?)
Даниел Ладман (1969 – 1981)
Деца Ян, Мартин, Франтишек, Терезие, Щепан

Яна Черна (на чешки: Jana Černá) е чешка поетеса, художничка и писателка.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Яна Черна, с рожд. име Яна Крейчарова (Jana Krejcarová), е родена на 14 август 1928 г. в Прага, Чехословакия, в семейството на авангардния архитект Яромир Крейчар и журналистката Милена Йесенска. Баща ѝ построява сграда за богатите си клиенти на ул. „Французка“ в Прага, като на последния етаж прави апартамент и студио за семейството. Родителите ѝ се развеждат през 1934 г. след като баща ѝ заминава в Съветския съюз и се жени там. Отгледана е от майка си, която я нарича „Хонза“ и я посвещава дори в дейностите на Съпротивата. Учи в реална гимназия от 1938 г. В периода 1942 – 1944 г. учи в графичното училище. След смъртта на майка си през 1944 г. в концентрационния лагер „Равенсбрюк“, израства под надзора на дядото си Ян Йесенски. През учебната 1946 – 1947 г. завършва една година в Консерваторията при Франтишек Максиан.

След смъртта на дядо си през 1947 г. наследява значителна сума пари и избира бохемския начин на живот без постоянна заетост. Получава доходи от писане и работа от време на време, вкл. като чистачка, трамваен водач, и кухненски помощник. През 1950 г. е осъдена на шест месеца условно по политически причини.

Участва в дейностите на сюрреалистите около Карел Тейге и Вратислав Ефенбергер. През 1949 г. допринася със стихове за сюрреалистичната антология „Еврейски имена“ под псевдонимите Сара Силберщайн и Гала Маларме, като заедно с Егон Бонди организират първата чешка публикация в самиздат. През първата половина на 50-те години публикува свои материали и в изданието самиздат „Půlnoc“.

През 60-те години пише за списанията „Divoké víno“ и „Literární noviny“ под псевдонима Хонза. След 1950 г. си сътрудничи с Иво Водселяк, Микулаш Медек, Збинек Секал и Егон Бонди.

Първият ѝ роман „Hrdinství je povinné“ (Героизмът е задължителен) е издаден през 1964 г. В него опитва различен поглед върху изграждането на младостта от представената така наречена строителна проза, с мотиви на абсурд и отчуждение.

Пише също стихове или разкази, които са публикувани в „Květy“ или в „Svět“. Издава още няколко книги, като най-известната е биографичната „Адресатът Милена Йесенска“ от 1969 г. Книгата за майка ѝ е отпечатана, но заради събитията в Чехословакия през 1969 г. е унищожена и само един екземпляр е изнесен тайно от страната. Отпечатана е в Чехия през 1991 г.

Първият ѝ брак с актьора Павел Габриел е кратък, защото той емигрира в Израел. След него има връзка с писателя Егон Бонди, но не се женят. Омъжва се за социолога Милош Черна, с когото имат 4 деца. През 1961 г. се омъжва за Ладислав Липански.

Има общо пет деца – Ян, Мартин, Франтишек, Терезие и Штепан. Но повечето от родителите не се грижат за децата и те попадат в сиропиталище. В периода 1966 – 1967 г. е осъдена на една година за пренебрегване на родителските грижи на най-малкото дете и затворена в Пардубице.

За четвърти път се омъжва през 1969 г. за художника Даниел Ладман, с когото живеят в провинцията. Там през 70-те години се занимава с приложно изкуство, шиене на туники и блузи от батик, правене на фигурални релефи от гипс като копия на плочки или плочки, като и двете продава с голямо търговско майсторство.

Яна Черна умира при автомобилна катастрофа (челен сблъсък на колата, управлявана от съпруга ѝ Даниел, с камион, превозващ трупи) на 5 януари 1981 г. в Прага. Аутопсията ѝ показва, че е била болна от рак с разсейки по цялото тяло.

През 1993 г. австрийските режисьори на документални филми Надя Сееличова и Бернд Нойбургер заснемат документален филм за нея „Sie sass im Glashaus und warf mit Steinen“ (Тя седеше в оранжерия и хвърляше камъни), състоящ се от свидетелства от нейните близки приятели – Егон Бонди, Иво Водселялек и Йохана Кохнова.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Hrdinství je povinné (1964)
  • Nebyly to moje děti ... (1966)
  • Adresát Milena Jesenská (1969)
  • V zahrádce otce mého (1988) – поетичен цикъл
  • Clarissa a jiné texty (1990) – написан през 1951 г.
  • Tohle je skutečnost (2016) – пълен сборник на произведенията ѝ: нейната ранна еротична поезия от 40-те години, писмата ѝ до Егон Бонди, романите „Героизмът е задължителен“ и „Те не бяха моите деца“, и много разкази, публикувани през 60-те години само в списания.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jana Krejcarová“ в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература