Яне Атанасов
| Яне Атанасов | |
| български опъченец | |
 | |
| Роден |
1853 г.
|
|---|---|
| Починал | 27 февруари 1908 г.
|
Яне (Яни, Иван) Атанасов Иванов e български опълченец и революционер.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1853 година в мавровското село Леуново.[2][3] При избухването на Руско-турската война в 1877 година пристига в Браила и на 17 май 1877 година е зачислен в I рота на ІI дружина на Българското опълчение.[4][2][5] Участва в битката при Стара Загора (19 юли), в отбраната на прохода Шипка (9 – 12 август), в превземането на укрепения лагер Шейново (28 декември 1877 година) и други.[6] Уволнен е на 20 юни или 1 юли 1878 година.[2] Удостоен е със сребърен медал за отбраната на Шипка.[7]
След войната взима участие в Кресненско-Разложкото въстание през 1878 - 1879 година.[1][2]
След Освобождението се заселва в софийското село Осойца заедно с Иван Тодоров Комитата от разложкото село Баня и Васил Сърбаков от стружкото село Вевчани.[1] Работи като кафеджия и земеделец.[2] Още в 1879 година македонските българи в Осойца откриват първото училище с една паралелка, като пръв учител е Никола Йорданов Чуков от село Баня, Разложко.[1]
В 1885 година при избухването на Сръбско-българската война е доброволец в Българската армия и от 10 ноември до 17 декември служи в македонския батальон на I пеша бригада и се сражава в битката при Пирот.[2][8] В 1887 година получава сребърен медал в памет участието му в Сръбско-българската война.[9]
Получава българска поборническа пенсия, тъй като поради разклатеното си здраве не успява да обработва дадената му земеделска земя.[10]
Умира на 27 февруари 1908 година в Осойца.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Осойца // Община Горна Малина. Посетен на 25 ноември 2018.
- ↑ а б в г д е ж з Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 228.
- ↑ Спрямо данни в пенсионното му досие – в 1851, 1852 или 1853 г.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
- ↑ Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 59 (№ 473).
- ↑ НБКМ-БИА, колекция № 47-I, а.е. 709, п.д. 1505, л. 66 и 75.
- ↑ НБКМ-БИА, колекция № 47-I, а.е. 709, п.д. 1505, л. 66 гръб.
- ↑ НБКМ-БИА, колекция № 47-I, а.е. 709, п.д. 1505, л. 68.
- ↑ НБКМ-БИА, колекция № 47-I, а.е. 709, п.д. 1505, л. 68 гръб.
- ↑ НБКМ-БИА, колекция № 47-I, а.е.709, п.д. 1505, л. 75.
