Яне Богатинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Яне Богатинов
български революционер
Тодор Хаджиев, Яне Богатинов и Никола Балев в Пловдив през 1935 г.
Тодор Хаджиев, Яне Богатинов и Никола Балев в Пловдив през 1935 г.

Роден
Починал
неизв.

Ангел (Яне, Янко) Богатинов, наричан Драмски и Яворов,[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Богатинов е роден през 1885[2] в драмското село Плевня, тогава в Османската империя, днес Петруса, Гърция. Завършва ІІІ клас. Присъединява се към ВМОРО и става близък съратник на Яне Сандански. Делегат е от Серския революционен район на Серския конгрес от юли-август 1905 година.[3] През октомври 1907 година на Втория драмски околийски конгрес, Богатинов е избран за председател на Драмския околийски революционен комитет и за делегат на Серския окръжен конгрес.[4][5]

След Младотурската революция в 1908 година се легализира и работи като книжар в Драма. Участва в похода към Цариград. Арестуван е при обезоръжителната акция в Драма на 5 август 1910.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринско опълчение и е подвойвода на Драмската чета на Тодор Паница. Паница го изпраща да действа в северните драмски села и да подготви влизането в тях на българската армия. По-късно служи в 4 рота на 13 кукушка дружина.[7] Участва и в Първата световна война

След войната Богатинов се присъединява към Македонската федеративна организация. При така наречената Неврокопска акция на ВМРО, в която по-голямата част от федералистите са заловени и на практика дейността им е неутрализирана, Богатинов успява да избяга заедно с Паница и по-късно става негов телохранител. Като такъв е ранен на 8 май 1925 година във Виена от Менча Кърничева при убийството на Паница. Раненият Яне Богатинов след излизането от виенската болница се установява в Цариград.[8] На 2 февруари 1926 година Богатинов и Васил Манолев подписват декларация, с която остатъците от Сярската група се вливат във ВМРО (обединена). Двамата заявяват, че приемат всички идейни принципи от устава и декларациите на организацията и отхвърлят подозренията, че са във връза с федералистите около „Македонско съзнание“ и Кочо Хаджириндов и Коста Терзиев, откровени сръбски оръдия.[9] Като се придържат към решенията на Учредителната конференция на ВМРО (обединена), серчани официално упълномощават като свой представител в Централния комитет Димитър Арнаудов.[9] По-късно се присъединява към крилото на Михаил Герджиков и се установява в Цариград.

През 40-те години живее в Белица.[10]

Публикува свои спомени във вестник „Доброволец" през 1945 година.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 106.
  2. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 393.
  3. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 371.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 19.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 53.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 17, 12 август 1910, стр. 3.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 88.
  8. Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Фабер, Велико Търново, 2017. с. 34.
  9. а б Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 61.
  10. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Том I. Дел I. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г.. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 9786191885718. с. 332.
     Портал „Македония“         Портал „Македония