Янина Гарбачовска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Янина Гарбачовска
Janina Garbaczowska
полска литературна историчка и езиковедка
Родена
Починала

Националност Полша
Учила вЛвовски университет
Работила везиковед, гимназиален и университетски преподавател
НаградиОрден на Възраждане на Полша
Научна дейност
Областполонистика, история на полската литература
Учила приЮлиуш Клайнер, Вилхелм Брухналски, Тадеуш Лер-Сплавински, Хенрик Улашин, Йежи Ковалски, Кажимеж Твардовски
Работила вЛвовски университет, Ягелонски университет, Краковско висше педагогически училище, Лодзки университет
Видни студентиКшищоф Дмитрук, Уршиля Ковалска, Йолянта Луговска, Анна Насалска, Януш Плишецки, Елжбета Жевуска, Йежи Швенх, Станислав Рогаля
НаградиКомандорски кръст на Ордена на Възржадане на Полша
Титлапрофесор

Янѝна Гарбачо̀вска (на полски: Janina Garbaczowska) е полска езиковедка, литературна историчка и полонистка, професор, преподавателка в Лвовския, Ягелонския, Лодзкия и Люблинския университет, носителка на Командорски кръст на Ордена на Възраждане на Полша.[1]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Kultura umysłowa Polski w dobie napoleońskiej: w kraju i za granicą (1938)
  • Rozbitki (1953)
  • Pan Damazy (1956)
  • Pochodnie przeszłości kulturalnejw dziele Wacława Berenta (1957)
  • U podstaw ideowych „Oziminy“ WacławaBerenta (1961)
  • Dziwolągi i humoreski (1962)
  • Wacław Berent wobec zagadnień rewolucji (1968)
  • Dziedzictwo rzeczy listopadowych po Wyspiańskim w prozie Wacława Berenta (1969)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((pl)) Swięch, Jerzy. Janina Garbaczowska (23 października 1902 – 23 września 1986). Pamiętnik Literacki, 79/3, 1988. с. 381 – 386. Посетен на 12 февруари 2019 г.