Янина Гарбачовска
| Янина Гарбачовска Janina Garbaczowska | |
| полска литературна историчка и езиковедка | |
| Родена |
23 октомври 1902 г.
|
|---|---|
| Починала | 23 септември 1986 г.
|
| Националност |  Полша |
| Учила в | Лвовски университет |
| Работила | езиковед, гимназиален и университетски преподавател |
| Научна дейност | |
| Област | полонистика, история на полската литература |
| Учила при | Юлиуш Клайнер, Вилхелм Брухналски, Тадеуш Лер-Сплавински, Хенрик Улашин, Йежи Ковалски, Кажимеж Твардовски |
| Работила в | Лвовски университет, Ягелонски университет, Краковско висше педагогически училище, Лодзки университет |
| Видни студенти | Кшищоф Дмитрук, Уршиля Ковалска, Йолянта Луговска, Анна Насалска, Януш Плишецки, Елжбета Жевуска, Йежи Швенх, Станислав Рогаля |
| Награди |  |
| Титла | професор |
Янѝна Гарбачо̀вска (на полски: Janina Garbaczowska) е полска езиковедка, литературна историчка и полонистка, професор, преподавателка в Лвовския, Ягелонския, Лодзкия и Люблинския университет, носителка на Командорски кръст на Ордена на Възраждане на Полша.[1]
Трудове[редактиране | редактиране на кода]
- Kultura umysłowa Polski w dobie napoleońskiej: w kraju i za granicą (1938)
- Rozbitki (1953)
- Pan Damazy (1956)
- Pochodnie przeszłości kulturalnejw dziele Wacława Berenta (1957)
- U podstaw ideowych „Oziminy“ WacławaBerenta (1961)
- Dziwolągi i humoreski (1962)
- Wacław Berent wobec zagadnień rewolucji (1968)
- Dziedzictwo rzeczy listopadowych po Wyspiańskim w prozie Wacława Berenta (1969)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((pl)) Swięch, Jerzy. Janina Garbaczowska (23 października 1902 – 23 września 1986). Pamiętnik Literacki, 79/3, 1988. с. 381 – 386. Посетен на 12 февруари 2019 г.
|
