Яни Рамненски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Яни Рамненски
Γιάννης Ράμναλης
гръцки революционер

Роден
1885 г.
Починал
1923 г. (38 г.)
Янис Рамналис в Общомедия

Яни Вильоглу, наречен Рамненски (на гръцки: Γιάννης Ράμναλης Βίλιογλου, Янис Рамналис Вильоглу), е гръцки андартски капитан, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Яни е роден в гъркоманско „българогласно“[1] патриаршистко семейство 1885 година в българското село Равна (или Рамна), разположено на границата между Кукушко, Серско и Лъгадинско, тогава в Османската империя, днес Исома, Гърция. През 1904 година убива български търговец в Сяр, отдал къщата си за българско училище.[2]

Четите на Рамналис, Лазар Дояма и Нури

Яни Вильоглу се присъединява млад към гръцката въоръжена пропаганда и действа с четата на Йоанис Сакеларопулос (Зирия) в Лъгадинско, Богданската планина и Халкидики, макар почти да не знае гръцки език. От 1905 година ръководи собствена чета в същия район, подпомаган от Христос Дремлис. След Младотурската революция от 1908 година се поставя в услуга на новата турска власт, но по-късно е изгонен.

От 1909 година до 1912 година учи в Атина до Балканската война, когато формира нова чета в Халкидики и забавя българската армия при настъплението ѝ към Солун. След прогонването на турските войски от Кукушко и Лъгадинско капитан Янис започва да тероризира местните турски села и повдига духа на гъркоманското население, което е в българската окупационна зона.[3] Кукушкият окръжен управител Владимир Караманов пише:

Най-много си служеха [гърците] с известния войвода от солунския край капитан Яни, родом от село Равна, Лъгадинско, произхождащ от тамошно гъркоманско семейсво. Той с голяма чета от андарти се движеше предимно из гръцките и гъркомански села, където го приемаха с готовност и радост и го укриваха от преследванията му от българската власт, а също и из планинските турски села. И гърци и гъркомани, както и турците, биваха насърчавани от движещите се из селата им андарти, за да не се подчиняват на българската войска и власт в околията им и да искат в техните села да бъде настанена само гръцка власт.

Ония от турските села, които не се отзоваваха с готовност на агитациите на андартите и продължаваха да държат за българското управление, биваха подлагани на терор, чрез който да се влияе и на останалите турски села да приемат гръцката войска и власт и да изпълняват техните разпореждания.[4]

В района на църквата „Света София“ в Солун Рамненски заедно с десет сподвижници успява да убие и рани много български войници с взривове. По време на Междусъюзническата война четата на Рамненски влиза първа в опразнения от българските войски Лъгадина[5], където се установява да живее след войната. Докато работи в собствената си водна мелница е убит от крадец през 1923 година. Посмъртно е произведен в чин втори лейтенант и през 1966 година в Лъгадина е издигнат негов паметник.[6]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 28 февруари 2013 г..
  2. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58
  3. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 172
  4. „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 171 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель - „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
  5. Равна на сайта на Дем Круша
  6. Кратка биография на Яни Рамненски
  7. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 5 март 2013 г..
     Портал „Македония“         Портал „Македония