Яни Рамненски

Яни Рамненски
Γιάννης Ράμναλης
	Яни Рамненски Γιάννης Ράμναλης
гръцки революционер
Роден	1885 г. Рамна, Османска империя
Починал	1923 г. (38 г.) Лъгадина, Гърция
	Яни Рамненски в Общомедия

Яни Вильоглу, наречен Рамненски (на гръцки: Γιάννης Ράμναλης Βίλιογλου, Янис Рамналис Вильоглу), е гъркомански андартски капитан, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония.

Биография

Яни е роден в гъркоманско „българогласно“^[1] патриаршистко семейство 1885 година в българското село Равна (или Рамна), разположено на границата между Кукушко, Сярско и Лъгадинско, тогава в Османската империя, днес Исома, Гърция. През 1904 година убива български търговец в Сяр, отдал къщата си за българско училище.^[2]

Яни Вильоглу се присъединява млад към гръцката въоръжена пропаганда и действа с четата на Йоанис Сакеларопулос (Зирия) в Лъгадинско, Богданската планина и Халкидики, макар почти да не знае гръцки език. От 1905 година ръководи собствена чета в същия район, подпомаган от Христос Дремлис. След Младотурската революция от 1908 година се поставя в услуга на новата турска власт, но по-късно е изгонен.

От 1909 година до 1912 година учи в Атина до Балканската война, когато формира нова чета в Халкидики и забавя българската армия при настъплението ѝ към Солун. След прогонването на турските войски от Кукушко и Лъгадинско капитан Янис започва да тероризира местните турски села и повдига духа на гъркоманското население, което е в българската окупационна зона.^[3] Кукушкият окръжен управител Владимир Караманов пише:

„

Най-много си служеха [гърците] с известния войвода от солунския край капитан Яни, родом от село Равна, Лъгадинско, произхождащ от тамошно гъркоманско семейсво. Той с голяма чета от андарти се движеше предимно из гръцките и гъркомански села, където го приемаха с готовност и радост и го укриваха от преследванията му от българската власт, а също и из планинските турски села. И гърци и гъркомани, както и турците, биваха насърчавани от движещите се из селата им андарти, за да не се подчиняват на българската войска и власт в околията им и да искат в техните села да бъде настанена само гръцка власт.

Ония от турските села, които не се отзоваваха с готовност на агитациите на андартите и продължаваха да държат за българското управление, биваха подлагани на терор, чрез който да се влияе и на останалите турски села да приемат гръцката войска и власт и да изпълняват техните разпореждания.^[4]

“

В района на църквата „Света София“ в Солун Рамненски заедно с десет сподвижници успява да убие и рани много български войници с взривове. По време на Междусъюзническата война четата на Рамненски влиза първа в опразнения от българските войски Лъгадина^[5], където се установява да живее след войната. Докато работи в собствената си водна мелница е убит от крадец през 1923 година. Посмъртно е произведен в чин втори лейтенант и през 1966 година в Лъгадина е издигнат негов паметник.^[6]

Галерия

Яни Рамненски и Лазар Доямов
Яни Рамненски (в средата) и Лазар Доямов (вдясно)
Фотис и Христос от четата на Рамненски
Четата на Яни Рамненски^[7]

Бележки

↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 28 февруари 2013 г.^{[неработеща препратка]}
↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 58. (на гръцки)
↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 172.
↑ „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 171 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
↑ Равна на сайта на Дем Круша, архив на оригинала от 3 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140103180708/http://www.kroussia.gr/cms/front_content.php?idcat=131, посетен на 23 ноември 2008
↑ Кратка биография на Яни Рамненски^{[неработеща препратка]}
↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 5 март 2013 г.^{[неработеща препратка]}

[1] Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 28 февруари 2013 г.^{[неработеща препратка]}

[2] Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 58. (на гръцки)

[3] Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 172.

[4] „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 171 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“

[5] Равна на сайта на Дем Круша, архив на оригинала от 3 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140103180708/http://www.kroussia.gr/cms/front_content.php?idcat=131, посетен на 23 ноември 2008

[6] Кратка биография на Яни Рамненски^{[неработеща препратка]}

[7] Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 5 март 2013 г.^{[неработеща препратка]}

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]