Янко Маринов
| Янко Маринов | |
| български художник-пейзажист | |
 Портрет от архива на ДАА | |
| Роден |
1907 г.
|
|---|---|
| Починал | 2001 г.
|
| Националност |  България |
| Семейство | |
| Деца | Лора Маринова |
Янко Маринов Тотев е български художник.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Янко Маринов е роден през 1907 г. в с. Килифарево, Търновско.
Участва в Юнското въстание (1923). Работи в София като словослагател и въжарски работник. През 1925 г. е арестуван 2 пъти за политическа дейност.
Постъпва в Морското професионално рибарско училище в гр. Варна. Редактор на нелегалния в-к „Рибарско ехо“. За политическа дейност е изключен от училището.
През април 1929 г. емигрира за кратко в Югославия. След завръщането си в България е секретар на РМС в с. Килифарево. Осъден по ЗЗД (1930). През 1931 г. излиза на свобода и емигрира в СССР. Работи в завод. Завършва Одеското художествено училище (1933 – 1939) и постъпва в Ленинградската художествена академия. Нападението на Германия над СССР го заварва в Одеса. Участва в отбраната на града.
През 1944 г. се завръща в България, като се установява в гр. Варна. Създава забележителни творби на пейзажната живопис. Варненските пейзажи са предимно есенни и зимни. Родоначалник на миниатюрата в съвременното изкуство. Член е на СБХ и творчески секретар на групата в Варна. Пръв уредник на Художествената галерия във Варна. Има над 30 самостоятелни изложби. Негови творби са излагани в Германия, Ирак, Иран, Турция, Унгария, Финландия, Украйна, Русия и други страни. Получил е 15 награди за участията си в изложби в Италия, както и награда „Варна“ за 1997 г. Чрез Национален дарителски фонд „13 века България“ прави голямо дарение от картини на родното си с. Килифарево. Неговите произведения тук се намират в Художествената галерия на Историческия музей. Автор е на 2 книги.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ сп. Простори, декември 2007
