Янко Павлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Янко Павлов
български художник и скулптор
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Национална художествена академия

Янко Павлов е български художник и скулптор. Работи в областта на малката и монументалната пластика, портретната карикатура, гротескния портрет и сатиричната пластика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Янко Павлов е роден на 23 октомври 1888 в Панагюрище, в семейство на свещеник.[1]

От 1914 до 1925 следва Скулптура в Художествената академия при проф. Марин Василев. Следващите 10 години работи като скулптор към Министерство на народната просвета. От 1937 до 1946 е учител по изобразително изкуство в София. След това става доцент в Архитектурния факултет към ВИАС.

Янко Павлов е първият и единствен скулптор между двете световни войни у нас, който работи изключително в областта на сатиричния портрет. След Втората световна война той обръща поглед към скулптурната карикатура. Облекло, поведение и типажи се сливат в общото влияние, което произведенията му оказват върху зрителя. Наричан е „Елин Пелин на скулптурата“[2]

Янко Павлов умира на 16 юни 1974 г.

По-известни творби[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]