Янко Стоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Янко Стоянов
български революционер

Роден
Починал
5 март 1906 г. (27 г.)
Янко Стоянов в Общомедия

Янко Стоянов Петров е български учител и революционер, одрински войвода на ВМОРО.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Въстанници и делегати при Алан кайряк. От ляво на дясно: I ред полегнали: Михаил Даев, Кръстьо Българията, Константин Калканджиев и Христо Караманджуков; II ред полегнали и седнали: Тодор Станков над Даев, Никола Славейков, Янко Стоянов и баща му Стоян кехая Петров, Спас Цветков с цигара на уста, Велко Думев, един фелдфебел, Васил Пасков, Георги Василев, Димитър Катерински с пушката над коленете, зад последните двама Сава Киров, Георги Хаджиатанасов, Димитър Аянов, тримата от края неизевестни (единият е войник на границата); III ред полегнали, седнали и прави: Димитър Янев, двама неизвестни, Анастас Разбойников (до Тодор Станков) чисти револвера си, зад него на един крак Димо Янков, Минко Неволин (зад Тодор Станков и Никола Славейков, руснак (правият зад Стоян кехая Петров), останалите 9 са неизвестни

Роден е в 1879 година в Малко Търново, тогава в Османската империя. Завършва III прогимназиален клас в Лозенград. Работи като учител в селата Велика, Цикнихор и Каракоч. Влиза във ВМОРО. В 1900 година е арестуван при избухналата Керемидчиоглува афера, осъден на 5 години и заточен в Паяс кале. Освободен в края на 1901 година, става четник при Лазар Маджаров. От 1902 година е Лозенградски районен войвода. Делегат е на конгреса на Петрова нива. През Илинденско-Преображенското въстание действа в Лозенградско, като във въстанието загива баща му Стоян Петров Кехаята. Умира в 1906 година при колибите Дуденово, Ново Паничарево.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 160 - 161.
     Портал „Македония“         Портал „Македония