Янко Янев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Янко Янев
български философ, поет и есеист
Янко Янев, около 1925 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Янко Янев, около 1925 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Роден
Починал
13 февруари 1945 г. (44 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Интереси Философия на историята, история на философията
Повлиян Хегел, Ницше
Янко Янев в Общомедия

Янко Янев е български философ, поет, и есеист с националсоциалистически възгледи.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Янко Янев е роден в Пещера на 20 ноември 1900 г. През 1919 г. заминава за Германия, за да следва драматургия, но се ориентира към изучаване на философия и история. Учи в Лайпциг, Фрайбург и Хайделберг. Завършва като доктор по философия с дисертация на тема „Живот и свръхчовек“.[2]

След завръщането си в България работи в библиотеката на Софийски университет от 1923 г. За известно време е завеждащ културния отдел към Министерството на народното просвещение.

След 1934 г. се установява за постоянно в Германия, където чете лекции в Берлинския университет по културна история на България.

Загива по време на англо-американските бомбардировки на Дрезден през Втората световна война на 13/14 февруари 1945 г.

Философия и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Неговите философски възгледи се формират под въздействието на Хегел. Привърженик е на индивидуализма в българска литература (пише и издава статии и монографии за Димо Кьорчев, публикува статии за д-р Кръстьо Кръстев и Пейо Яворов); проповядва философията на Ницше, а част от творбите му са настолни четива за нацистки младежки организации в Германия и след Втората световна война са забранени.

Янев е интерпретатор на немския класицизъм и романтизъм – автор е на публикации за Г. Е. Лесинг, Р. М. Рилке, Х. фон Клайст в списанията „Българска мисъл“ и „Златорог“). Автор е, също така, на книги с поезия, есеистика, философия.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • „Антихрист“ (1926)
  • „Върху ирационалното в историята. Опит върху проблемата за историята с оглед към логиката на Хегел“ (1927; 1996)
  • „Хегел. Личност, съдба, философия“ (1928; 1996)
  • „Хераклит Тъмния. Пророкът от Ефес“ (1928)
  • „Димо Кьорчев. Художествена биография“ (1932)
  • „Петър Чаадаев. Личност и философия“ (1932)
  • „Героичният човек“ (1934)
  • „Образът на младото поколение“ (1935)

На немски[редактиране | редактиране на кода]

Групова снимка на сътрудниците на списание „Златорог”, 1925 - 1927 г. Янев е шести прав отляво надясно на третия ред. Източник: Държавна агенция „Архиви“
  • „Der Mythos auf dem Balkan“ (1936)
  • „Sudosteuropa und der deutsche Geist“ (1938)
  • „Demonie des Jahrhunderts“ (1939)

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Цацов. „Българският Дионисиев комплекс“. Велико Търново, Фабер, 2008 ISBN 978-954-775-857-5

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Troebst, Troebst. Das makedonische Jahrhundert: von den Anfängen der nationalrevolutionären Bewegung zum Abkommen von Ohrid 1893-2001. ausgewählte Aufsätze, Südosteuropäische Arbeiten 130. Т. Untersuchungen zur Gegenwartskunde Südosteuropas 40. Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2007. ISBN 3486580507. с. 170.
  2. а б Биографична справка за Янко Янев в Литернет.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]