Янош Аран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Янош Аран
унгарски поет и преводач
Портрет на Янош Аран от Миклош Барабаш, 1884
Портрет на Янош Аран от Миклош Барабаш, 1884

Роден
Починал
Литература
Жанрове поема, балада
Семейство
Съпруга Юлияна Ершей
Подпис Arany János aláírása.jpg
Янош Аран в Общомедия

Янош Аран (на унгарски: Arany János) (р. 2 март 1817, Салонта – п. 22 октомври 1882, Будапеща) е унгарски поет епик, един от най-големите майстори на баладата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Янош Аран е роден в протестантско семейството на бедни хора. Знае латински, френски, немски и английски език. Работил е като учител, пътуващ актьор и нотариус.

Първият литературен успех за Арани е през 1846 г., когато е публикувана първата му сатирична поема – „Загубената конституция“. През същата година завършва една от най-известните си поеми – „Толди“, посветена на фолклорен герой на Унгария, допринесъл за развитието на националното съзнание.

По време на революцията от 1848-1849 г. Аран е приятел с Шандор Петьофи. Написва няколко патриотични поеми и балади. След приключването на революцията Аран е принуден да се укрива за известно време. Завръщайки се в Будапеща, през 1867 г. е награден с академичната премия „Надашди“ за историческата си поема за хуните „Смъртта на Буда“ и по-късно е избран за пожизнен секретар на Унгарската академия на науките.

Превежда „Крал Джон“, „Хамлет“ и „Сън в лятна нощ“ на Шекспир на унгарски. Превежда също произведения на Аристофан, Лермонтов, Пушкин и Молиер.

След 1877 г. се оттегля от обществения живот и пише предимно лирически или епически произведения. Като продължение на поемата си за Толди през 1854 г. пише и „Вечер на Толди“, която се превръща във втора част от трилогия, а през 1879 г. – и „Любовта на Толди“.

Синът му Ласло също става поет.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]