Янош II Заполски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Янош II Заполски
János Zsigmond Zápolya/Szapolyai
крал на Унгария

Роден
Починал
14 март 1571 г. (30 г.)
Погребан Алба Юлия, Румъния

Религия Унитарианство
Управление
Период 1540 – 1570
Предшественик Ян Заполя
Наследник Каспар Бекеш
Други титли принцепс/княз на Трансилвания (1570 – 1571)
Семейство
Род Заполя
Баща Янош Заполски
Майка Изабела Ягелонска
Янош II Заполски в Общомедия

Янош II Заполски е крал на Унгария и първи принцепс/княз на Трансилвания, която през 1570 г. се оформя в самостоятелно владение, замествайки обособилото се след битката при Мохач (1526) във вакуума във властта в Карпатския басейн – така наречено Източно унгарско кралство.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Наследник на баща си Ян Заполя, той е крал на Унгария от 1540 до 1570 г., но реално майка му Изабела Ягелонка до смъртта си (1559 г.) управлява страната с подкрепата на Сюлейман Великолепни. Реално обаче властта в Османска Унгария при управлението му е в Иржи Утешенович или Дьорд Мартинуци, който е бивш ковчежник на Ян Заполя, резидиращ в Липова.

С Одринския мирен договор (1568), Свещената Римска империя признава правата на войводата на Трансилвания на самостойност, което прави възможно обособяването и съществуването на Трансилвания до Карловицкия мир (1699) в самостоятелно владение, номинално във васална зависимост от Османската империя.

Янош II приема Тордския едикт (Турдски едикт) в днешна Турда, който е първият средновековен едикт за религиозна свобода и толерантност в съвременната история на Европа (1568 г.) и подкрепя създаването на Униатска църква на Трансилвания. Янош насърчава за открит диалог между всички религиозни конфесии. Той спонсорира публичен дебат между католици, лутерани, калвинисти и униати. [1] Трансилванският сейм събран в Търгу Муреш през 1571 г. потвърждава религиозната свобода за калвинистите, католиците, униатите и лютераните в Княжество Трансилвания, при това година преди Вартоломеевата нощ. Евреите, мюсюлманите и преобладаващите православни християни (власи), също получават религиозна толерантност, но не и легитимни гаранции за религиозна свобода като останалите религии и християнски деноминации. [2]

През 1570 г. сключва Шпайерския договор (от Шпайер), абдикирайки или по-точно преотстъпвайки титлата крал на Унгария в полза на Хабсбургите, оставяйки си принцепс/княз на Трансилвания (1570 – 1571). Завещава титлата и властта си на своя ковчежник Каспар Бекеш, но аристокрацията не признава това решение и избира след кратка гражданска война начело на Трансилвания – Стефан Батори.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тордският едикт на унгарски език
  2. Keul, István. Early Modern Religious Communities in East-Central Europe: Ethnic Diversity, Denominational Plurality, and Corporative Politics in the Principality of Transylvania (1526 – 1691); p. 22 – 28. Brill, 2009. ISBN 978-90-04-17652-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Янош II Запольяи“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Владетел на Трансилвания (1570 – 1571) Стефан Батори
Ян Заполски
крал на Унгария
Крал на Унгария и Хърватия (1540 – 1570)
Максимилиан II (Свещена Римска империя)