Януарий (светец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Януарий
епископ на Неапол и Беневенто, мъченик и Светия
Saint Januarius.jpg
Свети Януарий
Роден
Починал
305 г. (32 г.)

Религия Католическа църква
Канонизация
Празник 19 септември
Януарий в Общомедия

Свети Януарий (на латински: Januarius; на италиански: Gennaro; * 272, Беневенто или Йополо, Калабрия, † ок. 305, Поцуоли, Кампания) е епископ на Неапол и Беневенто, мъченик и Светия. Чества се от католическата църква на 19 септември, от православната църква на 21 април.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Януарий е обезглавен по времето на император Диоклециан, след като не е докоснат в запалена пещ и дивите животни, които насъскали към него, легнали в краката му. С него в сярните извори на Поцуоли умират седем привърженици: дяконите Соций, Прокъл и Фест, лекторът Дезидерий и християните Гантиол, Евтихий, Акутий и Фест.

Неговите реликви са пренесени през 835 г. от гроба му над античния Неапол в Беневенто. Прочутото чудо с кръвта му е документирано за пръв път на 17 август 1389 г. След това реликвите му са преместени в Неапол на 1 май 1491 г. Там той е патрон на катедралата. В Неапол се намира катакомбата с първоначалния му гроб.

Януарий е патрон на Неапол, златарите и помощник против избухване на вулкани. На 16 декември 1631 г. той предупредил за избухването на Везувий.

Немският философ Фридрих Ницше посвещава на Светията четвъртата книга на произведението си „Веселата наука“ (Die fröhliche Wissenschaft, 1882).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Caspar Isenkrahe: Neapolitanische Blutwunder. 1912
  • Hans Achelis: Die Bischofschronik von Neapel. 1930
  • Erna und Hans Melchers (Hrsg.): Das große Buch der Heiligen. 1978, S. 597 – 599
  • Ианнуарий, Православная энциклопедия. Том XX. 2009. С. 583 – 590. ISBN 978-5-89572-036-3
  • Rüdiger Safranski: „Nietzsche“; Hanser, München/Wien 2000; S. 253 f.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]