Януш Онишкевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Януш Онишкевич
Janusz Onyszkiewicz
полски математик, алпинист и политик
Портретна фотография
Роден
Националност Полша
Учил въвВаршавски университет
Работилматематик, алпинист, политик
Научна дейност
Областматематика
ШколаВаршавска математическа школа
Учил приАнджей Мостовски
Работил вВаршавски университет
Членува вПолска академия на науките
Политика
ПартияСъюз на свободата, Демократическа партия
Министерство на националната отбрана
министър11 юли 1992 – 26 октомври 1993 г.
31 октомври 1997 – 16 юни 2000 г.
Европейски парламент
депутат20 юли 2004 – 13 юли 2009 г.
Демократическа партия
ръководител4 март 2006 – 10 януари 2009 г.
ОтличияКомандорски кръст на Ордена на Полското възраждане Командорски орден на литовския велик княз Гедиминас, Литва Орден на Кръста на Тера Мариана, I степен, Естония
Семейство
БащаСтанислав Онишкевич
МайкаФранчишка Ценцора
СъпругаВитослава Борети (? – 1967)
Алисън Чадуик (? – 1978)
Йоанна Ярачевска (? – )
Деца5
Януш Онишкевич в Общомедия

Я̀нуш А̀дам Онишкѐвич (на полски: Janusz Adam Onyszkiewicz) е полски математик, алпинист хималаист, спелеолог, опозиционен деец и политик, действителен член на Полската академия на науките, преподавател във Варшавския университет, член на „Солидарност“, автор на научни трудове в областта на теория на множествата и теория на моделите.[1]

След демократичните промени в Полша на два пъти е министър на отбраната (през 1992 – 1993 година и 1997 – 2000 година), депутат в Сейма X, I, II и III мандат, депутат в Европейския парламент VI мандат (до 2007 година заместник-председател на Европейския парламент, а от 2007 година заместник-председател на Комисията по външните работи на Европейския парламент).

Образование и научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1955 г. завършва VI общообразователна гимназия „Тадеуш Рейтан“ във Варшава, след което учи в Математически факултет на Варшавския университет. През 1959 – 1961 г. работи като асистент в Института по математически машини на Полска академия на науките. През 1967 г. придобива научна степен доктор (негов научен ръководител е Анджей Мостовски). Публикува научни статии в областта на теория на множествата и теория на моделите.[2] През 1984 – 1986 г. е член на Сената на Варшавския университет, а през следващите четири години влиза в състава на Международния съюз за история и философия на науката. Гост преподавател е в различни университети, между които университети във Великобритания, Франция, Швеция, Норвегия. Отличен е с титлата доктор хонорис кауза на Университета в Лийдс.

Опозиционна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1980 г. заминава за Шчечин, където се провежда стачка, но не е допуснат до корабостроителницата, така че се връща във Варшава.[3] През същата година става един от основателите на Независимия самоуправляем профсъюз „Солидарност“ регион Мазовше, а след това и член на президиума му. От 1981 до 1989 г. е национален говорител на „Солидарност“ (избран е за такъв и заради отличното владеене на английски език). През 80-те години е в изпълнителния комитет на профсъюза. След въвеждането на военно положение е задържан и е освободен едва след около година – през декември 1982 г. През 1989 година участва в преговорите на Кръглата маса като говорител на опозицията.

Политическа дейност в III ПР[редактиране | редактиране на кода]

От 1989 до 1991 г. е член на Изпълнителния комитет на Междупарламентарния съюз. През пролетта на 1990 г. става първият цивилен министър на отбраната, а през 1992 г. – държавен секретар по въпросите на отбраната. През същата година заема длъжността министър на отбраната, на която остава до 1993 година. Паралелно с изпълнението на тези функции, участва в работата на вашингтонската комисия Център за стратегически и международни изследвания. От 31 октомври 1997 г.[4] до 16 юни 2000 г. отново застава начело на Министерство на отбраната в правителството на Йежи Бузек.[5]

От 1989 до 2001 г. е депутат в Сейма X, I, II и III мандат от Граждански комитет „Солидарност“ (през 1990 г. влиза в Гражданско движение Демократично действие), Демократическата уния, а след това от Уния на свободата. Изпълнява функцията заместник-председател на комисията по национална отбрана, член е на Комисията по външните работи, на делегацията на полския парламент на Организацията на Северноатлантическия договор и в Западноевропейския съюз, а също така и на Парламентарната асамблея на съвета на Европа. През 2001 г. не е избран за депутат в Сейма, тъй като Уния на свободата не успява да прекрачи изборния праг.

През 1994 г. става председател на Евроатлантическия съюз. През 2004 г. от листата на Уния на свободата с 50 155 гласа (6,37%) е избран за депутат в Европейския парламент, VI мандат, Малополско-Швентокшиски избирателен окръг.

От 20 юли 2004 г. до 16 януари 2007 г. е заместник-председател на Европейския парламент, като представител на Алианс на либералите и демократите за Европа. По-късно изпълнява функцията на заместник-председател на Комисията по външните работи, а също така е член на Подкомисията за сигурност и охрана, както и на Делегацията на Европейския парламент за връзки с Беларус. През 2009 година участва в изборите като кандидат от Демократическата партия, но без успех.

Той е сред лидерите на Демократическа уния и Уния на свободата. На 4 март 2006 г. е избран за председател на Демократическата партия и изпълнява тази функция до 10 януари 2009 г. От 2010 г. е съветник в Министерство на отбраната.[6] През май 2016 г. става председател на политическия съвет на Демократическата партия, а шест месеца по-късно заема същата длъжност в Уния на европейските демократи, създадена в резултат на преструктуриране на Демократическата партия. След това става и председател на координационния комитет на коалиция Свобода равенство демокрация към Комитета за защита на демокрацията.[7]

Алпинизъм[редактиране | редактиране на кода]

От 1957 г. се занимава с планинско катерене, а по-късно и с алпинизъм и хималаизъм. Участва в експедиции в Хималаите, Каракорум, Хиндукуш. Като спелеолог е първият, направил слизане до т. нар. старо дъно на Снежната пещера в Татрите (1961 г. заедно с Бернард Ухмански и Кшищоф Зджитовецки), което тогава е рекорд за дълбочина в Татрите. Участва в спелеоложки експедиции до Съветския съюз, Югославия, България и Италия.

От 2001 до 2016 г. е председател на Полската федерация по алпинизъм. Оттегля се от активно катерене след 1976 г.

Постижения[редактиране | редактиране на кода]

  • 1972 – изкачване на Ношак (7492 м), първото траверсиране на всички върхове на масива Асп-е-Сафед (6607 м),
  • 1974 – изкачва връх Корженевска (7105 м) и връх Комунизъм (7495 м),
  • 1 август 1975 – частично нов маршрут до Гашербрум II (8034 м), с Лешек Чихи и Кшищоф Зджитовецки,
  • 11 август 1975 – първо изкачване на Гашербрум III (7952 м), най-високият непокорен дотогава връх на света, със съпругата си Алисън Чадуик-Онишкевич, Ванда Руткевич и Кшищоф Зджитовецки,
  • 1976 – участие в полската национална експедиция до K2, достига височина 7670 м.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Произхожда от семейство с фамилен герб Яцина, детството си прекарва в Пшемишъл. Първата му съпруга, Витослава Борети-Онишкевич, загива през 1967 г. при излизане от пещера в Грузия, а втората – Алисън Чадуик-Онишкевич – през 1978 г. докато атакува връх Анапурна. Януш Онишкевич се жени за трети път – за Йоанна Ярачевска, внучка на Юзеф Пилсудски. Има пет деца. Известен с това, че използва велосипед като основно средство за транспорт.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Командорски кръст на ордена на Възраждане на Полша – 2011
  • Паметна значка на Министерство на отбраната – 1998, ex officio
  • Голям командорски кръст на Ордена на великия княз Гедиминас – Литва, 1999
  • Орден на Кръста на земята Мариина II степен – Естония, 2013
  • Медал „Манфред Вьорнер“ – Германия, 1999

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ ((pl)) Łątkowska, Mirosława и др. Janusz Onyszkiewicz. Encysol.pl. Посетен на 16 февруари 2019 г.
  2. ↑ Onyszkiewicz, J. (MR Author ID: 511749) (ang.). American Mathematical Society. [достъп 7 октомври 2016].
  3. ↑ Andrzej Garlicki: Rycerze okrągłego stołu. Warszawa: Czytelnik, 2004, s. 228. ISBN 83-07-02970-8.
  4. ↑ Antoni Dudek: Historia polityczna Polski 1989 – 2012. Kraków: Znak, 2013, s. 378. ISBN 978-83-240-2130-7.
  5. ↑ Antoni Dudek: Historia polityczna Polski 1989 – 2012. Kraków: Znak, 2013, s. 408. ISBN 978-83-240-2130-7.
  6. ↑ Janusz Onyszkiewicz radcą ministra ON. mon.gov.pl, 17 grudnia 2010. [достъп 18 декември 2010].
  7. ↑ uniaeuropejskichdemokratow.pl Архив на оригинала от 2017-06-30 в Wayback Machine.. [достъп 16 февруари 2018].
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Janusz Onyszkiewicz в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Полша“         Портал „Полша“          Портал „Наука“         Портал „Наука“          Портал „Политика“         Портал „Политика“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Януш_Онишкевич&oldid=11998936“.