Ян Джонстън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ян Джонстън
Jan Jonston
полски биолог
Ян Джонстън през 1650 година
Ян Джонстън през 1650 година

Роден
Починал

Образование Лайденски университет
Научна дейност
Област Биология
Ян Джонстън в Общомедия

Ян Джонстън (на полски: Jan Jonston; на английски: John Jonston, известен и като Joannes Jonstonus) е полски лекар, естествоизпитател, педагог, историк и философ, от шотландски произход.

Оставя голямо количество трудове в различни научни дисциплини, но главно по естествена история и медицина. Има особени заслуги в областта на ентомологията, ботаника и орнитологията.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Младост[редактиране | редактиране на кода]

Ян Джонстън е роден на 3 септември 1603 година в полския град Шамотули, в семейството на шотландския емигрант Саймън Бекер, който като последовател на Джон Уиклиф е подложен на религиозно преследване в Родината си и пристига в Полша през 1596 година[2][3] Получава средното си образование първо в училището на Бохемските братя в град Остророг, след това в Битом. През 1619 година завършва гимназия в полския град Торун.[2] Тъй като е калвинист, не е допуснат да учи в Ягелонския университет в Краков, който е контролиран от католиците. През 1622 година заминава за Шотландия, където на следващата година постъпва в университета на град Сент Андрюс. Там той изучава теология, схоластична философия и иврит.[2][4][3]

През 1625 година се завръща в Жечпосполита. В продължение на три години работи като преподавател на млади господа от благородни семейства и е ангажиран в семейството на Куртзбах-Завадски в град Лешно. Там става активен член на общността на Чешките братя.[2]

Четири години по-късно пътува из Германия, като посещава Франкфурт, Лайпциг, Витенберг и Берлин.[2] След кратък престой в Полша продължава да се занимава с образованието на двамата сина на граф Куртзбах и ги придружава в Холандия.[5] По време на престоя си там се записва първо в университета на историческия град Франекер, а по-късно – в Лайден, където изучава медицина.[4][5] В началото на 1631 година пристига в Англия, за да посещава курсове по ботаника и медицина към Кеймбриджкия университет.[2] Продължава медицинските си изследвания в Лондон[4], където пише основната част от първата си важна работа „Thaumatographia naturalis“.[6]

По-късно отново посещава Франекер и Лайден, където през 1634 година получава докторска степен по медицина. При третото си посещение в Англия, късно през същата година, получава такава степен и от университета в Кеймбридж. През следващите две години посещава различни университети във Франция и Италия, докато накрая, през 1636 година, се завръща в Лешно и окончателно се установява в града.[2] Там започва да пише първите си трудове по медицина, естествени науки и философия.[4]

Зрели години[редактиране | редактиране на кода]

Корицата на „Естествена история на птиците“ (1650)
Корицата на Естествена история на насекомите (1653)

Въпреки че в Лешно работи като градски лекар, в същото време е и асистент на чешкия религиозен деец Ян Амос Коменски, който преподава в местния университет.[2] Сътрудничи си с Коменски и заедно с него взима участие в социално-религиозното движение Чешки братя. За оформяне и развитие на философските му възгледи освен Коменски, силно влияние оказва и английският философ Френсис Бейкън.[1]

През 1637 година се жени за Розина, дъщеря на Самуел Хортензиус, аптекар от град Въсхова. Съпругата му умира през същата година, а на следващата той отново се жени, този път за Ана, дъщеря на кралския лекар Матиас Вехнер, също от Въсхова. Двамата имат четири деца – Матей, Йоан, Ана-Мария и Ана-Регина. От тях само Ана-Регина успява да достигне зрелост, а останалите умират на различна възраст.[2] Тя се омъжва за Самуел фон Шоф, благородник от Бреслау, днешен Вроцлав.[6]

Джонстън получава покани за работа от няколко университета – във Франкфурт (1639), в Лайден (1640) и в Хайделберг (1642).[2] Поканен е да заеме поста Председател на факултета по медицина в Лайденския университет, а две години по-късно получава същото предложение от курфюрста на Бранденбург.[6] Той обаче отхвърля всички и предпочита да остане самостоятелен.[2]

През 1655 година, по време на войната с Швеция, която опустошава Полша, Джонстън напуска Лешно и заминава за имението си „Зибендорф“, близо до град Легница в Югозападна Полша. Там той продължава да се занимава с научната си дейност до смъртта си.[2]

Ян Джонстън се пенсионира през 1655 година.[6] Умира на 8 юни 1675 година на 72-годишна възраст в имението си край Легница.[1] Няколко месеца по-късно тялото му е пренесено и погребано в Лешно. Там се намира и единственият паметник на Джонстън в Европа.

Философия[редактиране | редактиране на кода]

Джонстън е привърженик на емпиричната философия, според която цялата наука е резултат от обработка на информацията от човешкия ум, което става на база на опита. В основния си труд „Постоянството на природата“ („Naturae Constantia“) от 1632 година, разглежда понятието „прогрес“ като характерна особеност на развитието на науката и изкуствата. Застава против ортодоксалната религиозна концепция хелиазъм за това, че светът неизбежно ще става по-лош. Подчертава сериозната необходимост от опит и умозаключения в развитието на науката. Според него цялото мироздание е неразделно от живота, а човекът е един малък космос, в който се отразява устройството на целия свят.[1]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Болшинството трудове на Джонстън са написани на латински и свързани с медицината и естествените науки, но има няколко издадени книги по история, както и някои по етика.[5] Заслугата му за историята на ентомологията е че събира и предава знанията по темата от 16 и 17 век, въпреки че не прави никакви нови допълнения.[3] Голяма част от произведенията му са преведени на немски, латински и холандски.[6]

Джонстън написва в 6 отделни тома „Енциклопедия на животните“ (Theatrum universale historiae naturalis), която представлява най-ползваният наръчник по зоология до появата на труда на Карл Линей „Систематика на животните“. В енциклопедията той събира и обобщава всички тогавашни зоологически познания, като я пише така, че да е разбираема за широката публика. Придружена е от многобройни илюстрации, направени от известния за времето си гравьор Матиас Мериан.[7] Издадена е за първи път във Франкфурт на Майн в периода 1650 – 1653 година.[1] Неговата енциклопедия на животните има голям успех, преиздадена е през 1718 година и още един път през 1757 в Германия.[3]

В нея са представени риби, птици, четирикраки животни, змии, насекоми, мекотели и дракони. Като източник и доказателство за съществуването на дракони, Джонстън цитира древни автори като Плиний Стари и Страбон. Според техните твърдения, в Африка и Индия често се срещат дракони, които се хранят с плодове и отровни растения.[7]

Илюстрации към „Естествена история на безкръвните водни животни“ (1650)
Илюстрации към „Универсално представяне на всички четирикраки животни“ (1652)

На исторически теми написва две книги – „Универсална история на истинската църква“ (Historia universalis, cmlis et ecclesiastica), издадена в Лион през 1633 година и „Polyhistor seu rerum ab ortu Universi ad nostra usque tempora gestarum enarratio“, издадена в Йена през 1660 година.[1]

По-известните му трудове са[2][6]:

  • 1632 – Thaumatographia naturalis, in decem classes distincta
  • 1633 – Sceleton historiae universalis civilis et ecclesiasticae
  • 1644 – Универсална идея на медицинската практика (Idea universae medicinae practicae)
  • 1645 – Класификация на дървесните видове (Sintagma dendrology specimen)
  • 1646 – Дендрологична систематизация (Systema dendrologicum)
  • 1649 – Рибите и китовете (De piscibus et cetis)
  • 1652 – Четирикраките (De quadrupedibus)
  • 1652 – Постоянство на природата (Naturae constantia)
  • 1653 – Змии и дракони (De serpendibus et draconibus)
  • 1657 – Естествена история на птиците (Historiae naturalis de avibus)
  • 1660 – Polyhistor seu rerum ab ortu Universi ad nostra usque tempora gestarum enarratio
  • 1661 – Нови идеи за хигиената, книга ІІ (Idea hygieines recensita. Libri II)
  • 1661 – Запознаване с царството на минералите (Notitia regni mineralis)
  • 1661 – Запознаване с царството на растенията (Notitia regni vegetabilis)
  • 1662 – Дендрография или естествена история на дърветата и плодовете (Dendrographias sive historiae naturalis de arboribus et fructibus)
  • 1666 – Естествена история на билките и растенията (Historiae naturalis de herbis et plantis)
  • 1666 – Polymathiae filologicae
  • 1667 – Polyhistor continuatus
  • 1673 – Универсална класификация на медицинската практика (Sintagma universae medicinae practicae)

Енциклопедия на животните:

  • 1650 – Естествена история на безкръвните водни животни, том 4 (Historiae naturalis de exanguibus aquaticis, libri IV)
  • 1650 – Естествена история на рибите и китовете, том 5 (Historiae naturalis de piscibus et cetis, libri V)
  • 1650 – Естествена история на птиците, том 6 (Historiae naturalis de avibus, libri VI)
  • 1652 – Универсално представяне на всички четирикраки животни, том 1 (Theatrum universale omnium animalium quadripedum)
  • 1653 – Естествена история на змиите, том 2 (Historiae naturalis de serpentibus, libri II)
  • 1653 – Естествена история на насекомите, том 3 (Historiae naturalis de insectis, libri III)

Източници[редактиране | редактиране на кода]