Ян Матейко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ян Матейко
полски художник
Ян Матейко 
Автопортрет
Роден: 24 юни 1838 г.
Починал: 1 ноември 1893 г. (55 г.)

Ян Альойзи Матейко (на полски : Jan Alojzy Matejko ; чешки : Jan Matejko) (24 юни 1838-1 ноември 1893) е полски художник известен с картините си на историческа тематика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Художествената академия "Ян Матейко" в Краков

Роден е през 1838 година в Краков, в семейството на Франтишек Ксавер Матейко и Йоанна Каролина Росберг. Баща му е чех, а майка му произхожда от семейство на полонизирани германци, но важен елемент от домашната атмосфера е полското патриотично чувство и борбата за национална независимост.

От 1852 г. Матейко следва в Академията за изящни изкуство в Краков под ръководството на Войчех Корнел Статлер и Владислав Лушчкевич. Още тогава проличава интересът му към историческата живопис. През 1858 г. получава стипендия и специализира в Мюнхен и Виена. След завръщането си в Полша става част от краковската бохема, която включва художници, писатели и историци. Установява близки контакти с Юзеф Шуйски, един от основателите на Краковската историческа школа, чиито идеи оказват силно влияние върху творческата му концепция.

Ян Матейко получава международна известност като художник на платна с историческа тематика. През 1865 г. получава златен медал в ежегодния парижки Салон за Проповедта на Скарга. На световното изложение във френската столица през 1867 г. е награден със златен медал първа степен. Отличен е със званието Кавалер на Почетния легион (1870), австрийския Kunstmedaille (1887) и папския Оредн на Пий ІХ (1883).

През 1873 г. получава предложение да стане директор на Академията за изящни изкуства в Краков. Изпълнява тази длъжност до края на живота си. Сред учениците му са водещи имена в полската модернистична живопос като Яцек Малчевски и Станислав Виспянски. Днес висшето учебно заведение носи неговото име. Като специалист Матейко участва при обновяването на готическия олтар на Вит Ствош, на Вавелския дворец и Мариацката катедрала в Краков, за която изготвя и проект за витражи, с който възобновява традицията на това изкуство в Полша. През 1878 г. кметът на старата полска столица му връчва скиптър, с който символично му поверява духовната власт над народа, лишен от собствена държава.

Сред най-известните платна на художника са Станчик (1862), Проповедта на Скарга (1864) и Рейтан пред варшавския сейм през 1773 година (1866), които проследяват кризата в Жечпосполита, довела до подялбата на Полша между Русия, Прусия и Австрия. Докато ранните му исторически творби отразяват критика срещу политическия живот в Жечпосполита, след краха на Януарското въстание Матейко създава редица платна, прославящи най-славните моменти от нейната история: Люблинската уния (1869), представяща обединение на Полша и Литва, Битката при Грюнвалд (1872-78), Собиески при Виена (1883), Конституцията от 3 май (1891). Стилът на твореца се отличава със задълбочено познаване на историческия контекст, внимание към детайла, склонност към изграждане на мащабни композиции с висок драматургичен заряд, търсене на причинно-следствените връзки в историческия процес и символните измерения на представените личности и събития, силно патриотично чувство и морален патос. Творческото наследство на Матейко обхваща над 300 творби: маслени картини на историческа, религиозна и алегорична тематика, портрети, рисунки и скици.

Умира през 1893 година в Краков[1].

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ewa Mickie-Broniarek, Jan Matejko - życie i twórczość, http://culture.pl/pl/tworca/jan-matejko#second-menu-1 [достъп 06.08.2016]