Ян Розвадовски

Ян Розвадовски
Jan Rozwadowski
	Ян Розвадовски Jan Rozwadowski
полски езиковед
	Портретна фотография
Роден	Jan Michał Rozwadowski 7 декември 1867 г. Чарна, Австро-Унгария
Починал	13 март 1935 г. (67 г.) Варшава, Полша
Погребан	Краков, Полша
Националност	Полша
Учил в	Ягелонски университет
Работил	езиковед, университетски преподавател
Научна дейност
Област	ономастика
Школа	Краковска лингвистична школа
Учил при	Кажимеж Моравски
Работил в	Ягелонски университет
Видни студенти	Тадеуш Станислав Грабовски, Зенон Клеменшевич, Тадеуш Лер-Сплавински, Тадеуш Милевски, Мечислав Малецки, Зджислав Щибер, Витолд Ташицки, Миколай Рудницки, Владислав Курашкевич
Награди
Титла	професор
Членува в	Полска академия на науките; Българска академия на науките; Унгарска академия на науките; Руска академия на науките
Семейство
Баща	Юлиуш Розвадовски
Майка	Целестина Ружанска
Съпруга	Зофия Богданович
Деца	Катажина, Зофия, Яцек Феликс
	Ян Розвадовски в Общомедия

Ян Мѝхал Розвадо̀вски (на полски: Jan Michał Rozwadowski) е полски езиковед, професор, чуждестранен член на Българска академия на науките. От 1925 до 1929 г. е председател на Полската академия на науките.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 декември 1867 г. В 1885 – 1889 г. следва в Краков и в Лайпциг. От 1900 г. е професор по индоевропейско езикознание в Ягелонския университет в Краков. Умира на 13 март 1935 г. във Варшава.^[1]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на редица трудове по полско, сравнително индоевропейско, славянско и общо езикознание:^[1]

„Отношението на полския език към другите славянски езици“ (1915)
„Историческа фонетика или фонетика на полския език“ (1915)
„Студии за названията на славянските реки“ (1948, посмъртно)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 10. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104326. с. 3765.

[геб-1] а ^б ^в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 10. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104326. с. 3765.

[1]