Ян Тиерсен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ян Тиерсен
Yann Tiersen
френски композитор

Роден
23 юни 1970 г. (53 г.)
Музикална кариера
СтилНеокласицизъм, рок
Инструментипиано, цигулка, китара, акордеон
Активност1995 -
ЛейбълVirgin, EMI, „Мют Рекърдс“

Уебсайтwww.yanntiersen.com
Ян Тиерсен в Общомедия

Гийом Ян Тиерсен (на френски: Guillaume Yann Tiersen) е съвременен френски композитор, мултиинструменталист. Стилът на Тиерсен е разнообразен, минималистичен. Повечето от произведенията му включват любимите му пиано, акордеон и цигулка, но също и други инструменти и звукови ефекти.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тиерсен е роден в Брест през 1970 г. и получава класическо музикално образование в няколко музикални академии, включително в Рен, Нант и Булон-сюр-Мер. Преди да започне да записва собствени неща, е правил записи за множество театрални постановки и къси филми, като La Vie Rêvée des Anges („Мечтаният живот на ангелите“, 1998), Alice et Martin („Алис и Мартин“, 1998).

Става известен във Франция след излизането на третия му албум Le Phare, но остава сравнително непознат извън пределите на страната си до излизането на филма „Невероятната съдба на Амели Пулен“ през 2001 г., чийто саундтрак Тиерсен пише на основата на свой нов и по-стар материал.[1]

През 2003 г. пише и филмовата музика за немския филм „Сбогом, Ленин!“.[2]

За албума си Les Retrouvailles (2005) си сътрудничи със Стюарт Стейпълс от Tindersticks и Елизабет Фрейзър (преди в Кокто Туинс).

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

На концерт през март 2007.
  • 1995: La Valse des monstres
  • 1996: Rue des cascades
  • 1998: Le Phare
  • 2001: L'Absente
  • 2005: Les Retrouvailles
  • 2010: Dust Lane
  • 2011: Skyline
  • 2014: Infinity
  • 2016: EUSA
  • 2019: ALL

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Véronique Mortaigne. Le marché français du disque renoue avec la croissance // Le Monde. 29 juillet 2002..
  2. Muriel Steinmetz. Le guitariste breton (se) joue de tout // L'Humanité. 26 avril 2006..

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]