Ян Хус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ян Хус
чешки философ

Роден
1371 г.
Починал
15 юли 1415 г. (44 г.)
Философия
Регион Западна философия
Школа Хусизъм
Интереси Теология
Научна дейност
Област Лингвистика
Подпис Jan Hus podpis.JPG
Ян Хус в Общомедия

Ян Хус (на чешки: Jan Hus) е национален герой на чешкия народ, проповедник, философ и идеолог на чешката Реформация. Бил е свещеник и за кратко време преподавател и ректор на Пражкия университет. Неговите последователи са известни по-късно като "хусити". Католическата църква счита неговите проповеди за еретични и поради това той е отлъчен от Църквата, а по-късно изгорен на клада. Неговата смърт отприщва военния конфликт от 1419 до 1434, наречен Хусистки войни.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

За ранните му години почти няма сведения, дори годината му на раждане се приема като преизчисление от други характерни за живота му дати. Роден е в малкото чешко селце Хусинец в семейството на небогат земеделец. В Пражкия университет, където учи, е известен като Ян от Хусинец, съкратено впоследствие на Ян Хус, с което име остава в историята.

Проповедник[редактиране | редактиране на кода]

Още в средата на 1380-те в Чехия започват да се разпространяват трудовете на английския реформатор Джон Уиклиф. Под влияние на идеите на Уиклиф попада и Хус. По време на Великия западен разкол (схизма) в римско-католическата църква, Хус е в числото на тези, които съхранява неутралитет по отношение към противоборстващите страни.

проповед на Хус

От 1401 година Хус чете проповеди в църква св. Михаил, а през 1402 г. Хус е назначен за настоятел и проповедник на частния Витлеемски параклис, намиращ се в старата част на Прага, където се занимава основно с четене проповеди на чешки език, на които се събират до три хиляди човека. В тези проповеди Хус не само често засягал ежедневния живот (нещо необикновено за тези времена), но и открито критикува клира, феодалите и бюргерите. Макар че критикува църквата, той счита себе си верен неин член, разкриващ недостатъците на хората и служещ за благото на църквата.

Витлеемска капела

Той проповядва и защитава следните принципи :

  • Не трябва да взема заплащане за тайнства и да се продават църковни длъжности. Свещеникът е достатъчно да приема малко заплащане от богатите, за да удовлетвори само належащите си жизнени потребности.[1]
  • Не трябва сляпо да се подчиняваш на църквата, но е нужно мислиш сам, словото от Свещеното писание: „Ако сляп води сляп, двамата падат в пропастта“.
  • Власт, нарушаваща заповедите на Бога, не може да бъде призната.[2]
  • Собствеността следва да се получава по справедлив начин. Несправедливият богаташ е нищо повече от крадец.
  • Всеки християнин трябва да търси истината, даже рискувайки благополучието си, спокойствието си и дори живота си.[3]

Ян Хус остро критикува пороците на висшето германско духовенство. Изказва се против трупането на църковни богатства, като смята, че вечното спасение на хората зависи единствено от Божията воля. Затова търсещите спасение християни не се нуждаели от свещенослужители и особено от висша църковна йерархия. Ян Хус не признава папата за Божи наместник на Земята и иска създаването на чешка национална църква, независима от папската курия.

паметник на мястото на кладата

Със своите проповеди и лекции пред студентите в Пражкия университет, Ян Хус става безспорен водач на чехите в борбата им срещу германското влияние и католическия клерикализъм. Той пише произведенията си на чешки език, съставя чешка граматика и превежда латинската библия Вулгата на чешки език . Под негово ръководство в Пражкия университет започва отстраняване на германските професори и замяната им с чешки, като това приключва през 1409 г. с избирането на Ян Хус за ректор на университета.

Констанцки събор[редактиране | редактиране на кода]

Папството и германското духовенство в Чехия не остават безучастни към набиращото подкрепа чешко национално движение. Ян Хус бива отлъчен от Църквата и през 1412 г. е принуден да напусне Прага. Три години по-късно е призован да се яви на съд пред Констанцкия събор в град Констанц Германия, където е осъден като еретик. Присъдата му е прочетена на 6 юли 1415 г. от Одоне Колона, бъдещия папа Мартин V. Хус е изгорен на клада, която вече била приготвена на централния площад в града.

Легенда[редактиране | редактиране на кода]

Когато го привързали за стълба и натрупали около него дървата за кладата, придружаващият го кардинал му предложил за последен път да се отрече от учението си. Ян Хус категорично отказал. Той остава верен на думите си, произнесени в една негова проповед: "Ако забележа в заповедите на папата нещо, противоречащо на истината, то аз никога няма да се подчиня, дори ако поставите пред мен огън, приготвен за изгаряне на тялото ми". След отказа му да се покае, палачът запалил кладата. Тъй като огънят не се разгорял бързо, една старица, случайно попаднала на мястото на екзекуцията, хвърлила няколко сухи съчки в огъня. Виждайки това, Ян Хус, чийто съзнателен живот преминал в защита на бедните, произнесъл: Sancta Simplicitas!, или „О, свещена простота!“

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Spinka, Matthew (1966), John Hus' Concept of the Church, Princeton, New Jersey: Princeton University Press, OCLC 390635
  2. KEJŘ, Jiří. Jan Hus známý i neznámý. Praha : Karolinum, 2009. 138 s. ISBN 978-80-246-1643-8.
  3. Fudge, Thomas A. Jan Hus: Religious Reform and Social Revolution in Bohemia, I.B. Tauris, London, 2010