Японска мушмула

Енергия	197 kJ (50 kcal)
Въглехидрати	12.14 g g
Белтъчини	0.43 g g

Японска мушмула
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
	Японска мушмула (Хранителна стойност за 100 g продукт)
Енергия	197 kJ (50 kcal)
Енергия	197 kJ (50 kcal)
Въглехидрати	12.14 g g
Белтъчини	0.43 g g
Витамин A	1 μg
Витамин A	1 μg
Тиамин (B1)	0.019 mg
Рибофлавин (B2)	0.024 mg
Ниацин (B3)	0.18 mg
Пиридоксин (B6)	0.1 mg
Фолиева к-на (B9)	14 μg
Калций, Ca	16 mg
Калций, Ca	16 mg
Желязо, Fe	0.28 mg
Магнезий, Mg	13 mg
Фосфор, P	27 mg

	Японска мушмула
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Същински еудикоти (c. eudicots)
(без ранг):	Суперрозиди (Superrosids)
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Фабиди (fabids)
разред:	Розоцветни (Rosales)
семейство:	Розови (Rosaceae)
триб:	Ябълкови (Maleae)
род:	Ериоботрия (Eriobotrya)
вид:	Японска мушмула (E. japonica)
	Научно наименование
	Eriobotrya japonica Lindl., 1821
	Синоними
	Mespilus japonica Thunberg, 1784;
	Японска мушмула в Общомедия
	[ редактиране ]

Японската мушмула^[1] (Eriobotrya japonica) е голям вечнозелен храст или дърво, отглеждан за търговски цели заради своите оранжеви плодове и заради листата си за чай.^[2] Произхожда от Китай и внесена в Япония по време на династията Танг в ранното средновековие (известна като „biwa cha“ в Япония), а също така се отглежда като декоративно растение.

Японската мушмула е от семейство Розови (Rosaceae) и е местно растение в по-хладните хълмисти райони в южен централен Китай.^[3]^[4]] Японската мушмула се отглежда в Япония повече от 1000 години и е въведена в региони със субтропичен до умерен климат по целия свят.^[5]^[6]

Хранителна стойност

Галерия

Цъфтеж. Поетапният цъфтеж на култивирани сортове позволява поетапно узряване
Листа
Узрели едносеменни плодове
Структура на плода
Плодове
Плодове в чиния
„Японска мушмула и планинска птица“, анонимен китайски художник, 12 – 13 век
Зрели плодове на японска мушмула

Източници

↑ Българско название
↑ Китанов, Борис. МУШМУЛА ЯПОНСКА - Eriobotrya japonica // Ботанически речник: български-латински-руски-английски-френски-немски. София, Издателство „Петър Берон“, 1994. ISBN 954-402-012-8. с. 46 – 47.
↑ Loquat Fact Sheet // UC Davis College of Agricultural & Environmental Sciences.
↑ Flora of China // efloras.org.
↑ Staub, Jack. 75 Remarkable Fruits For Your Garden. Gibbs Smith, 2008. ISBN 978-1-4236-0881-3. с. 133.
↑ Eriobotrya japonica (Thunb.) Lindl. // Посетен на 27 April 2020.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Loquat в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Българско название

[Kitanov-2] Китанов, Борис. МУШМУЛА ЯПОНСКА - Eriobotrya japonica // Ботанически речник: български-латински-руски-английски-френски-немски. София, Издателство „Петър Берон“, 1994. ISBN 954-402-012-8. с. 46 – 47.

[3] Loquat Fact Sheet // UC Davis College of Agricultural & Environmental Sciences.

[4] Flora of China // efloras.org.

[Staub-5] Staub, Jack. 75 Remarkable Fruits For Your Garden. Gibbs Smith, 2008. ISBN 978-1-4236-0881-3. с. 133.

[6] Eriobotrya japonica (Thunb.) Lindl. // Посетен на 27 April 2020.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]