Императорски военноморски флот на Япония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Императорски военноморски флот на Япония
Naval ensign of the Empire of Japan.svg
Информация
Активна 1868 – 1945 г.
Държава Flag of Japan.svg Японска империя
Преданост Министерство на флота
Генерален щаб на военноморските сили
Клон Обединен флот
ВВС на Императорския флот
Сухопътни сили на Императорския флот
Тип ВМС
Битки/войни Тайвански поход
Първа китайско-японска война
Руско-японска война
Първа световна война
Втора китайско-японска война
Втора световна война
Командири
Церемониален командир Император на Япония
Изтъкнати
командири
Исороку Ямамото
Того Хейхачиро
Чуичи Нагумо
Императорски военноморски флот на Япония в Общомедия
„Микаса“, един от най-мощните военни кораби за времето си, 1905 г.
Подводница от клас „Холанд 1“, първата японска военна подводница, закупена през Руско-японската война.

Императорски военноморски флот на Япония (на японски: 大日本帝國海軍, букв. – „Флот на великата Японска империя“) са военноморските сили на Японската империя от 1868 до 1945 г., когато са разпуснати след капитулацията на Япония във Втората световна война. След разпадането им са образувани Морски сили за самоотбрана на Япония.[1]

Японският военноморски флот е третият най-голям в света към 1920 г., след тези на Великобритания и САЩ.[2] Той е подкрепян от ВВС на Императорския флот. Представлява основният опонент на западните Съюзници във войната за Тихия океан.

Произходът на Японските императорски военноморски сили може да се намери сред ранните взаимодействия на Япония с други страни в Азия, започвайки от ранния средновековен период и достигайки връх на активност през 16 и 17 век по време на културния обмен с европейските сили по време на Великите географски открития. След два века стагнация от изолационната политика Сакоку на шогунската власт през периода Едо, японският флот е сравнително изостанал, когато страната е принудена да отвори пазара си по силата на Канагавския договор от 1854 г. Това води до реставрацията Мейджи. След възкачването на императора идва и период на активна модернизация и индустриализация. Историята на успехи на военноморския флот, понякога срещу много по-силни противници (виж Първа китайско-японска война и Руско-японска война), завършва с почти напълно унищожение в последните дни на Втората световна война, основно от американските ВМС.

История до Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Войни в Азия[редактиране | редактиране на кода]

Руско-японска война и последващи години[редактиране | редактиране на кода]

Към началото на войната Обединеният флот на Япония разполага с 6 ескадрени броненосеца и 8 броненосни крайцера.

Първа световна войни и междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

През 1914 г. е проведен първият в историята успешен въздушен удар при десанта на Циндао.[3] През 1922 г. Япония въвежда в редиците си първия в света кораб, предназначен за ролята на самолетоносач – „Хошо“.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

В началото на войната Япония има най-големият флот от самолетоносачи в света (9 самолетоносача срещу 7 американски, от които 4 се намират в Атлантическия океан), но силно отстъпва на САЩ по други кораби (10 линкора срещу 15 американски, от които 9 са в Индийския и Тихия океан).[4] По промишлени възможности Япония безнадеждно изостава от САЩ.[5] Японските линкори от типа „Ямато“ са най-големите по водоизместване в света и в историята. В началото на войната Япония разполага със съвременни палубни изтребители „Зеро“.

Начална фаза на Тихоокеанската война (1941 – 1942 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Корабостроене на ВМС на Япония срещу ВМС на САЩ
(1937 – 1945 г., в тонове водоизместимост)[2]
Година Японски ВМС Американски ВМС
1937 45 000 75 000
1938 40 000 80 000
1939 35 000 70 000
1940 50 000 50 000
1941 180 000 130 000
1942 – 1945 550 000 3 200 000
Самолети на палубата на самолетоносача „Шокаку“ се подготвят за нападение над Пърл Харбър.
Тежкият крайцер „Хагуро“ от типа „Миоко“.

Удар по Тихоокеанския флот на САЩ[редактиране | редактиране на кода]

Настъпление на Австралия и превземане на остров Цейлон[редактиране | редактиране на кода]

Повратна точка в хода на бойните действия (1942 – 1944 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Унищожаване на японския 1-ви самолетносачен флот в битката при Мидуей[редактиране | редактиране на кода]

Отбрана на Нова Гвинея[редактиране | редактиране на кода]

Отбрана на Соломоновите острови[редактиране | редактиране на кода]

Отбрана на Марианските острови[редактиране | редактиране на кода]

Отбрана на метрополията (1945 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Императорският военноморски флот на Япония е напълно разформирован през 1945 г. През 1954 г. са образувани Морски сили за самоотбрана на Япония.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Императорският военноморски флот на Япония е съставен от собствен флот, но разполага и със сухопътни и военновъздушни подразделения:

  • Сухопътни войски на Императорския флот на Япония
    • Морска пехота на Императорския флот на Япония
      • Парашутисти на морската пехота на Императорския флот на Япония
  • ВВС на Императорския флот на Япония

Подготовката на кадрите се осъществява във Военна академия и Висша военна академия.

Висшият команден орган на ВМС е Генералният щаб на Императорския флот на Япония. С административните дела на флота се занимава Министерството на флота на Япония.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Library of Congress Country Studies, Japan> National Security> Self-Defense Forces> Early Development
  2. а б Evans, David C; Peattie, Mark R. Kaigun: strategy, tactics, and technology in the Imperial Japanese Navy, 1887 – 1941. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1997. ISBN 0-87021-192-7.
  3. IJN Wakamiya Seaplane Carrier
  4. Pearl Harbor Attack Hearings, Pt. 15, с. 1901 – 06
  5. Why Japan Really Lost The War