Ярловци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ярловци.

Ярловци
Язовира до село Ярловци, гледан от „Голача“ на село Цегриловци
Язовира до село Ярловци, гледан от „Голача“ на село Цегриловци
Общи данни
Население 51 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 10,359 km²
Надм. височина 763 m
Пощ. код 2481
Тел. код 07734
МПС код РК
ЕКАТТЕ 87566
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)
Ярловци в Общомедия
Църквата на село Ярловци
Камбанарията на църквата

Ярловци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Ярловци е разположено в планински район, само на 1 километър от река Ерма, заобиколено от иглолистна гора, предлагайки спокойствието и прохладата на планината.

История[редактиране | редактиране на кода]

В стари документи селото е отбелязвано като: Ярлофджа, Ярловци в 1453 г., Ярлофча в 1576 г., 1624 г.[1][2][3]; Ярловче в 1576 г.[4]; Ярловци в 1878 г.[5]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Религията е източноправославна. Храмът на селото е „Св. великомъченик Димитър Солунски“, построен през 1835 г.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото има стара римска баня (изграден басейн във форма на яйце, облицовано с плочки). Намира се в подножието на местността Земън.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Стоилков (р. 1881), български офицер, полковник
  • Димитър Стратиев (1918 – 1945), български гвардейски конен офицер, поручик
  • Митко Григоров (1920 – 1987), политик от БКП, министър
  • Денчо Знеполски (1920 – 1989), български партизанин, генерал
  • Георги Американски - неповторима личност и мой дядо.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека “В. Kоларов” от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.480
  2. Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576-77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.445
  3. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.363
  4. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.175
  5. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.