Ярославска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ярославска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Ярославска област на картата на РусияЯрославска област на картата на Русия
Страна Flag of Russia.svg Русия
Площ 33 100 km²
Население (2005) 1 338 736 души
40,4 души/km²
Административен център Ярославъл
Федерален окръг Централен федерален окръг
Губернатор Анатолий Лисицин
Часова зона UTC +3
МПС код 76
Ярославска област в Общомедия

Ярославска област е субект на Руската федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг[1]. Площ 36 177 km2 (61-во място по големина в Руската Федерация, 0,21% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 1 265 684 души (39-то място в Руската Федерация, 0,86% от нейното население). Административен център град Ярославъл. Разстояние от Москва до Ярославъл 282 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Първите сведения за древните руски градове на територията на сегашната Ярославска област се появяват в древните летописни източници за градовете Ростов (862 г.), Ярославъл (1010 г.), Углич (1148 г.) и Переславъл Залески (1152 г.). През 1774 г. селището Рибная слобода е признато за град Рибинск (от 1946 до 1957 г. Шчербаков), а през 1777 г. за градове са утвърдени селищата: Данилов, Любим и Пошехоне. През 1822 г. градовете Романов (основан 1370 г.) и Борисоглебск (основон 1797 г.) се обединяват в един град Романов-Борисогребск, от 1918 г. – Тутаев. Останалите два града в областта Гаврилов-Ям и Мишкин са признати за такива съответно през 1938 г. и 1991 г. През 1777 г. е образувана Ярославска губерния, която просъществува до 1929 г. когато е заличена и влиза в състава на новообразуваната Ивановска промишлена област. На 11 март 1936 г. Ивановската промишлена област е разделена на няколко части, като от една от тях е образувана Ярославска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Ярославска област е субект на Руската федерация, намираща се в централната част на Европейска Русия, в Централния федерален окръг. На север граничи с Вологодска област, на изток – с Костромска област, на югоизток – с Ивановска област, на юг – с Владимирска област, на югозапад – с Московска област и на запад – с Тверска област. В тези си граници заема площ от 36 177 km2 (61-во място по големина в Руската Федерация, 0,21% от нейната територия).[2]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Областта е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, като голяма част от територията ѝ представлява слабо хълмиста, моренна, на места заблатена равнина. От югозапад на североизток се простира полоса от три ниски възвишения: Борисоглебско (с най-високата точка на областта Тархов Холм 294 m), Угличко и Даниловско а в южните части се простират северните склонове на Клинско-Дмитровското възвишение. На северозапад е разположена Молого-Шекснинската низина, на изток – Ярославско-Костромската и Ростовската, а на юг – Волжско-Нерлската.[2]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура -10,5 °C, средна юлска 17,5 °C. Годишната сума на валежите е 500 – 600 mm с максимум през юли и август. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е с продължителност 165 – 170 денонощия.[2]

Води[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Ярославска област протичат 4327 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 19 340 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Волга с изключение на един малък участък на север, който принадлежи към водосборния басейн на река Северна Двина. Главната река в областта е Волга, която протича през централната ѝ част на протежение от 340 km от юг на север, а след това от северозапад на югоизток с част от горното си течение. Нейни основни притоци са: Сит, Согожа, Которосъл, Кострома и Нерл. Речната мрежа е с равнинен характер, малки наклони и бавно течение. Реките са със смесено подхранване с преобладаване на снежното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват през ноември, а се размразяват в началото на април.[3]

В Ярославска област има над 3250 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 3 755 km2, като само 250 от тях са площ по-голяма от 10 дка. Естествените езера са с ледников и крайречен произход. Към ледниковите се отнасят най-големите езера в областта – Плешеево и Неро, а крайречните (старици) са разположени основно по заливната тераса на река Волга. Най-големите изкуствени водоеми са Рибинското, Горковското и Угличкото водохранилища на река Волга, които частично попадат на територията на областта. Блатата и заблатените земи заемат 1098 km2, 3,04% от площта ѝ.[3]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

В областта преобладават ливадно-подзолистите почви, но са разпространени и блатни и алувиално-ливадни почви. Северната част на областта попада в подзоната на иглолистната тайга, а южната – в подзоната на смесените гори. На залесени са източните райони, а като цяло горите заемат 35% от територията ѝ. В горите обитават белка, заек, мечка, вълк, лисица, рис, норка, лос, дива свиня. Има множество водоплаващи и прелетни птици, а реките и езерата са богати на различни видове риби.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. населението на Ярославска област наброява 1 265 684 души (39-то място в Руската Федерация, 0,86% от нейното население). Гъстота 34,99 души/km2. Градско население 81,78%. При преброяването на населението на Руската федерация етническият състав на областта е бил следния: руснаци 1 172 188 души (96%), украинци 9 492 (0,8%), арменци 7 158 (0,6%), азербайджанци 5 327 (0,4%), татари 4 982 (0,4%).

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Ярославска област

В административно-териториално отношение Ярославска област се дели на 3 областни градски окръга, 17 муниципални района, 11 града, в т.ч. 3 града (Переславъл Залески, Рибинск и Ярославъл) с областно подчинение и 8 града с районно подчинение и 12 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Ярославска област към 1 януари 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Ярославъл
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І.Переславъл Залески 23 39 105 гр. Переславъл Залески 39 105 124
ІІ.Рибинск 101 190 429 гр. Рибинск 190 429 82
ІІІ.Ярославъл 206 608 079 гр. Ярославъл 608 079
Муниципални райони
1.Болшеселски 1 353 9 370 с. Болщое село 3 818 58
2.Борисоглебски 1 750 11 876 сгт Борисоглебски 5 379 77
3.Брейтовски 2 160 6 340 с. Брейтово 3 308 222
4.Гавролов-Ямски 1 120 26 399 гр. Гаврилов-Ям 17 351 46
5.Даниловски 2 212 25 059 гр. Данилов 14 868 69
6.Любимски 1 960 10 853 гр. Любим 5 125 123
7.Мишкински 1 111 9 722 гр. Мишкин 5 738 126
8.Некоузовски 1 954 14 489 с. Нови Некоуз 3 816 162
9.Некрасовски 1 380 19 539 сгт Некрасовское 5 897 45 Бурмакино, Красни Профинтерн
10.Первомайски 2 227 10 231 сгт Пречистое 4 692 98
11.Переславски 3 108 20 514 гр. Переславъл Залески 124
12.Пошехонски 4 400 13 430 гр. Пошехоне 5 867 151
13.Ростовски 2 082 64 088 гр. Ростов 31 039 58 Ишня, Петровское, Порече Рибное, Семибратово
14.Рибински 3 150 26 830 гр. Рибинск 82
15.Тутаевски 1 452 56 565 гр. Тутаев 40 441 38 Константиновски
15.Углички 2 568 45 407 гр. Углич 32 146 110
17.Ярославски 1 937 62 411 гр. Ярославъл Красние Ткачи, Лесная Поляна

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Отглеждат се фуражни, зърнени храни и бобови растения, картофи и зеленчуци, технически култури. Oтглежда се също едър рогат добитък и птици.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 848[4] 768,9[5] 671,0 570,6[5] 442,3[6] 337,3 315,0[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Ярославска област (Ярославская область). // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 35. Уилям Шервуд – Я [Шервуд – Яя]. Москва, Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2017. ISBN 978-5-85270-373-6. с. 799. Посетен на 26 май 2019. (на руски) ((ru))
  2. а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ярославск област
  3. а б ((ru)) «Вода России» – Ярославска област
  4. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите. // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 26 май 2019. (на руски) ((ru))
  5. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. а б Федеральная служба государственной статистики. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ярославской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.