Ясен (област Видин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ясен (Област Видин))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ясен.

Ясен
Панорамен изглед към село Ясен
Панорамен изглед към село Ясен
Общи данни
Население 244 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 13,086 km²
Надм. височина 90 m
Пощ. код 3775
Тел. код 09348
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 87583
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Ново село
Георги Стоенелов
(независим)
Кметство
   - кмет
Ясен
Огнян Георгиев
(БДЦ, РБ, НФСБ, НДСВ)
Ясен (Област Видин) в Общомедия

Я̀сен е село в Северозападна България. То се намира в община Ново село, област Видин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на река Дунав. Отстои на 15 км от областния център Видин и на 9,5 км от общинския център Ново село. Най-високата точка в землището на селото е 120 м, разположена на границата със землището на село Флорентин, покрай лозовите масиви. Най-ниската точка е 32 м – брега на река Дунав под църквата. Землището на селото граничи със землищата на селата Флорентин, Неговановци и Гомотарци, а на север – с река Дунав. На 1,5 км в източна посока се намира остров Ясен, който е наносен и се появява само при маловодие. Почвата в този район заедно с климатичните условия благоприятства отглеждането и добиването на дини и пъпеши от много добро за областта качество. Единствените горски масиви са разположени по крайбрежието на Дунав, предимно от акация, върба, топола и ясен, откъдето произлиза името на селото.

Село Ясен Област Видин

Местности[редактиране | редактиране на кода]

В Ясен са разположени 20 местности:

  • Бачово
  • Бащя
  • Гомотарски път
  • Гринд
  • Добри дол
  • До село
  • Дунавски бряг
  • Дълга хуния
  • Коаста
  • Край село
  • Ливади
  • Мирия
  • Над село
  • Насипище
  • Падина
  • Погоане
  • Турч
  • Търла
  • Хоага
  • Целина

История[редактиране | редактиране на кода]

Открити находки от римско време:

  • Фрагмент от мраморна колона
  • Бронзова статуетка Афродита/Венера Анадиомене, вис. 12 см
  • Мраморна статуарна група с изображение на Сатир, вис. 20 см от ІІІ в.
  • Надпис от ІІІ в. (I. O. M. DOL(ICHENO) AUR. BASSUS SAC(ERDOS) SERVUS EIUS)
  • Мраморна статуетка, представяща Юпитер Долихен, вис. 34 см. Датира от ІІ-ІІІ в.
  • Надпис от времето на Каракала (I. O. M. D(OLICHENO?) / PRO S. IMP. / D. N. M. AUR. / ANTONINI PI /5 FELICIS AUG. / SAC. PECTA ET FLA/VIUS C V GAQUE / POS) и др.

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Георги Чанков“ по името на комунистическия функционер Георги Чанков. През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до Кулските събития насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, жители на селото са вкарвани в студения Дунав, за да бъдат принудени да влязат в ТКЗС. След Кулските събития 12 семейства (43 души) от селото са принудително изселени от режима.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

208 души живеят в село Ясен (01.02.2011). Селото има ясно изразени депопулационни процеси. Голяма част от трудоспособното население напуска селото в посока Видин или София, както и зад граница. Селото е населено от българи, говорещи на влашки диалект.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Населението на селото се препитава главно чрез селско стопанство. Преди време цялото поле се е напоявало от Дунав, но инфраструктурата е унищожена. Отглеждат се пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица. В градините в и около населеното място се отглеждат зеленчуци и плодове. За разлика от околните села, тук географското положение е благоприятно за отглеждането на дини и пъпеши, а не за лозя. Единственият лозов масив в землището му се намира на 600 м в югозападна посока от разклона от път 122 (откъм Флорентин). През последните години зачестяват и нови малки масиви около селото, но без особен успех. Животновъдството е представено от овце, кози и кокошки. Стопанският двор се намира в началото на селото откъм Видин. В селото е развит риболовът.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Стенописи от „Успение Богородично“, дело на Аврам Дичов и Петър Новев, 1883 г.

Населението е източно православно и пример за това е православният храм „Успение Богородично“, непосредствено до гробищата, в тях има и стари кръстове от 19 век, храмът е изцяло от камък и е разположен на една тераса в близост до реката. В църквата в 1883 година работят дебърските майстори Петър Новев и Аврам Дичов, за което свидетелства надпис върху иконата на Света Богородица с Младенеца „изъ руки Петръ Іѡвановъ со внука му Аврама Дичовъ“. На големите икони са изписани тропари – рядко срещано решение, характерно творчеството на учителя им Дичо Зограф.[2] Вероятно те изписват и иконостаса.[3]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Стадионът на селото се намира в началото му, срещу стопанския двор, непосредствено до кметството. Селото няма футболен отбор.

Река Дунав Край Село Ясен

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Кметство и читалище „Изгрев“. Читалището е действащо, регистрирано под номер 676 в Министерство на Културата. Библиотека – 4565 тома.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • В селото има паметник на загиналите във войните (1885, 1912 – 1913, 1915 – 1918 г.) и Отечествената война.
  • През селото преминава автобуса от Видин за Ново село, спирката е на центъра.
  • Централният плаж на селото е добре устроен има и стара чешма.
  • Идеално място за палатка е крайбрежието на Дунав, особено около острова.
  • На отсрещния бряг на Дунав се намира румънското село Салча.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 179, 205.
  2. Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения. // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN – 9371 0032 – 9371. с. 46.
  3. Иванка, Гергова, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 16.