Ясъюк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ясъюк
Ιάσιο
— село —
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемМарония-Шапчи
Географска областЗападна Тракия
Надм. височина86 m
Население163 души (2001)

Ясъюк или Юсуюк (на гръцки: Ιάσιο, Ясио, катаревуса Ιάσιον, Ясион) е село в Западна Тракия, Гърция. Селото е част от дем Марония-Шапчи.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 10 километра северно от Шапчи (Сапес).

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Ясъюк е българско село в Гюмюрджинска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Яса-убелер (Yasa-oubeller) има 48 домакинства и 215 жители българи.[1]

През 90-те години на 19 век в селото под влияние на съседното Калайджидере (Каситера) започва откъсване от българското население от гърцизма и признаване на Българската екзархия.[2] Водители на българщината в селото са първенците Иван Чакъра, кметът Христо, Вълчо Кеменчеджията, Васил Дерменджията и други.[3]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 50 български екзархийски семейства.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Ясъюк е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ясъюк
  • Кралю Неделков Михайлов (1890 – 1916), македоно-одрински опълченец, 3-та рота на 4-та битолска дружина.[6] Младши подофицер, загинал през Първата световна война[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 36.
  2. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 184.
  3. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 186.
  4. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.295.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 459.
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 208, л. 28