Ятова граница

Ятовата граница: изоглоса на изговор дедо, бел (на запад) и дядо, бял (на изток)

Ятовата граница е една от най-важните изоглоси в българския език, въз основа на която българските диалекти се разделят на два вида: западни български говори и източни български говори. При западните диалекти на мястото на старобългарската гласна ят (Ѣ) днес винаги има звук е (например бел–бѐли), а при източните при определени условия (а при някои диалекти дори винаги) ятът е наследен от а предхождана от мека съгласна (напр. б'ал–бѐли или б'ал–б'али).

Никоя друга от главните фонетични изоглоси не разделя българските диалекти по толкова прегледен начин. Успоредно на ятовата граница, обикновено от западната ѝ страна, вървят и много други изоглоси. Този сноп от изоглоси е също част от границата между западните и източните диалекти. Ето някои двойки, очертаващи изоглоси, близки до ятовата граница (първата дума е на запад от ятовата граница, а втората — на изток): поляни-полени, пияни-пиени, ние береме-ние берем, я, яз-аз, он-той, жежок-горещ, крап-къс, разбой-стан.

На север ятовата граница започва от устието на река Вит, минава през Никополско, на изток от Луковит и Плевен и на запад от Ловеч, Пирдоп и Панагюрище. След това тя преминава през Ихтиманско, Пазарджишко, Разложко, Гоцеделчевско, Петричко, Солунско.