Яхаги (лек крайцер, 1942)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Яхаги“
矢矧
Japanese cruiser Yahagi.jpg
Лекият крайцер „Яхаги“ в Сасебо, декември 1943 г.
Флаг Япония Япония
Клас и тип Лек крайцер от типа „Агано“
Производител Aрсенал на флота в Сасебо, Япония.
Живот
Заложен 11 ноември 1941 г.
Спуснат на вода 25 октомври 1942 г.
Влиза в строй 29 декември 1943 г.[1]
Изведен от
експлоатация
потопен на 7 април 1945 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 162 m
Ширина 15,2 m
Газене 5,6 m
Задвижване 4 парни турбини „Гихон“;
6 парни водотръбни котли „Кампон“;
4 гребни винта;
100 000 к.с.
Скорост 35 възела
(65 km/h)
Водоизместимост 6652 t (стандартна)
7 590 t (пълна)
Броня пояс: 55 – 60 mm;
палуба: 20 mm;
кули ГК: 19 mm;
Екипаж 736 души
Далечина на
плаване
6300 морски мили при 18 възела ход
Въоръжение
Артилерия 3x2 152 mm;
Зенитна артилерия:
2x2 76 mm Тип 98;
32 25 mm;
Самолети 2 хидроплан;
1 катапулт
Торпеда 2x4 610 mm ТА Тип 92 модел 4;
48 торпеда Тип 93
Други 16 дълбочинни бомби
„Яхаги“
矢矧
в Общомедия

Яхаги (на японски: 矢矧, Yahagi) е лек крайцер на Императорските ВМС на Япония от времето на Втората световна война, кораб от проекта крайцери „Агано“.

Описание на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Яхаги е вторият в серията от четири леки крайцера тип Агано, и, както и другите кораби на своя тип, е предназначен да бъде флагман на съединенията разрушители.

Служба във флота[редактиране | редактиране на кода]

Начало на службата[редактиране | редактиране на кода]

Яхаги е спуснат на вода от корабостроителницата на флота в Сасебо на 29 декември 1943 г. и е изпратен в Сингапур за патрулиране на водите в района на островите Лингга и за обучение на личния състав през февруари 1944 г. През май той отплава от Сингапур за Тави-Тави със самолетоносачите Тайхо, Дзуйкаку и Шокаку и крайцерите Мьоко и Хагуро.

Сражения за Филипините[редактиране | редактиране на кода]

Сражението във Филипинско море се състои на 13 юни 1944 г. Яхаги се намира в състава на „Група A“ на адмирал Джисабуро Одзава, което противостои на американския 5-ти флот в „решаващото сражение“ при Сайпан, в качеството на флагман на разрушителите на 10-ти дивизион Асагумо, 17-ти дивизион Ураказе, Исоказе и Таниказе, 61-ви дивизион Вакацуки, Хацудзуки, Акидзуки и Шимоцуки, които прикриват самолетоносачите. На 19 юни 1944 г. японското авионосно съединение атакува съединението TF 58 на ВМС на САЩ, но губи по-голямата част от своите самолети в „Големия мариански лов на пуйки“. Яхаги и Уракадзе спасява 570 члена от екипажа на самолетоносача Шокаку след като той е торпилиран от подводницата Кавала.

След сух док и ремонт в Куре в края на юни-началото на юли 1944 г. Яхаги получава две допълнителни трицевни 25 mm зенитни оръдия (увеличавайки общият им брой до 48) и радари тип 13 за въздушни цели и тип 22 за надводни кораби. На 8 юли 1944 г. Яхаги отплава от Куре с войски, и заедно с многобройни линкори, крайцери и разрушители се връща в Сингапур.

На 22 октомври 1944 г. Яхаги участва в сраженито в залива Лейте във втората част на Група „A“ на Първо Мобилно Ударно Съединение на вицеадмирал Такео Курита: (централно съединение), от Яхаги се води ръководството на 10-та ескадра разрушители Кийошимо, Новаки, Ураказе, Юкиказе, Хамаказе и Исоказе. Те осигуряват прикритието на линкорите Те Конго и Харуна и крайцерите Тоне, Чикума, Кумано и Судзуя. По време на сражението в морето Субиан, на 24 октомври 1944 г., над японското съединение са извършени 11 нападения от над 250 самолета на самолетоносачите на TF 38 Есекс, Лексингтън, Интерпид, Кабот, Франклин и Ентърпрайз. Независимо от това, че японския линкор Мусаши потъва, а Ямато и Нагато получават повреди, Яхаги остава невредим. В последвалия бой при остров Самар, на 25 октомври 1944 г., където Яхаги също участва, той също минава без попадения в него. На 26 октомври 1944 г. Група A е атакувана от 80 самолета на самолетоносачите при Панай, а след тях следва атака на 30 тежки бомбардировача B-24 Либърейтър на ВВС на САЩ и още 60 самолета с морско базиране. След тези нападения Яхаги също няма повреди и се връща в Бруней невредим.

Потъващият Яхаги

Края на Императорсия флот на Япония[редактиране | редактиране на кода]

На 16 ноември 1944 г. 10-та ескадра разрушители е разпусната и Яхаги става флагман на 2-ра ескадра на контраадмирал Комура Кейдзо. Яхаги получава заповед да се върне в Япония, на същият ден, за ремонт и модернизация. Той остава в японски води до март 1945 г.

На 6 април 1945 г. Яхаги получава заповед да участва в „Операция Тен-го“ с цел атака над американските сили за нахлуване на Окинава. Яхаги трябва да се присъедини към Ямато при Токушима за да участва в последната самоубийствена операция против американския флот.

В 12:20, на 7 април 1945 г., Ямато и съпровождащите го кораби са атакувани от 386 самолета (180 изтребителя, 75 бомбардировача, 131 торпедоносеца) на TF 58.

лекият крайцер Яхаги под интензивна бомбова и торпедна атака[2]

В 12:46 торпедо уцелва Яхаги право в машинното отделение, убивайки намиращите се там членове на екипажа и довеждайки до пълното спиране на кораба. Загубилия ход Яхаги получава попадания като минимум още на 6 торпеда и 12 бомби от последвалите вълни американски самолети. Японския разрушител Исоказе опитва да достигне Яхаги', за да окаже помощ, но самият той е атакуван, получава тежки повреди и потъва по-късно. Яхаги се преобръща и потъва в 14:05 в точката с координати 30°47′ с. ш. 128°08′ и. д. / 30.783333° с. ш. 128.133333° и. д., отнасяйки със себе си живота на 445 моряка. Контраадмирал Комура и капитан Хара са сред спасените от разрушителите Хацушимо и Юкиказе. Спасилите се наблюдават Ямато от разстояние, все още плаващ на юг и водещ бой с атакуващите го американски самолети. Обаче в действителност Ямато е само на няколко минути от своята гибел.[3]

Яхаги е изключен от списъците на флота на 20 юни 1945 г.

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lacroix, Japanese Cruisers, с. 794.
  2. CombinedFleet.com
  3. Hara, Japanese Destroyer Captain, 298.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Brown, David. Warship Losses of World War Two. Naval Institute Press, 1990. ISBN 1-55750-914-X.
  • D'Albas, Andrieu. Death of a Navy: Japanese Naval Action in World War II. Devin-Adair Pub, 1965. ISBN 0-8159-5302-X.
  • Dull, Paul S.. A Battle History of the Imperial Japanese Navy, 1941 – 1945. Naval Institute Press, 1978. ISBN 0-87021-097-1.
  • Feifer, George. Operation Heaven Number One. // The Battle of Okinawa: The Blood and the Bomb. The Lyons Press, 2001. ISBN 1-58574-215-5.
  • Hara, Tameichi. The Last Sortie. // Japanese Destroyer Captain. New York & Toronto, Ballantine Books, 1961. ISBN 0-345-27894-1. – First-hand account of the battle by the captain of the Japanese cruiser Yahagi.
  • Howarth, Stephen. The Fighting Ships of the Rising Sun: The drama of the Imperial Japanese Navy, 1895 – 1945. Atheneum, 1983. ISBN 0-68911-402-8.
  • Jentsura, Hansgeorg. Warships of the Imperial Japanese Navy, 1869 – 1945. Naval Institute Press, 1976. ISBN 0-87021-893-X.
  • Lacroix, Eric и др. Japanese Cruisers of the Pacific War. Naval Institute Press, 1997. ISBN 0-87021-311-3.
  • Skulski, Janusz. The Battleship Yamato. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1989. ISBN 0-87021-019-X.
  • Spurr, Russell. A Glorious Way to Die: The Kamikaze Mission of the Battleship Yamato, April 1945. Newmarket Press, 1995. ISBN 1-55704-248-9.
  • Whitley, M.J.. Cruisers of World War Two: An International Encyclopedia. Naval Institute Press, 1995. ISBN 1-55750-141-6.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Parshall, Jon и др. CombinedFleet.com: Agano class  Imperial Japanese Navy Page (Combinedfleet.com). // ((en))

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Яхаги (лёгкий крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.