Яш
| Яш Iași | |
| — град — | |
  | |
 Дворецът на културата | |
  Яш | |
| Страна |  Румъния |
|---|---|
| Окръг | Яш |
| Площ | 94 km² |
| Надм. височина | 252 m |
| Население | 290 422 души (2011) |
| Първо споменаване | 6 октомври 1408 г. |
| Пощенски код | 700 |
| Телефонен код | 02 32 |
| МПС код | IS |
| Официален сайт | www.primaria-iasi.ro |
| Яш в Общомедия | |
Яш (на румънски: Iași) е град в Североизточна Румъния в историческата област Молдавия и административен център на окръг Яш. Разположен е на река Бахлуй, която е приток на Прут.
При преброяването през 2011 г. Яш има население от 290 422 жители и е четвъртият по големина град в Румъния. [1] Според Евростат, с население от 507 100 души (през 2019 г.), столичният район Яш е вторият по големина в Румъния след Букурещ. [2] Градът е преживявал множество кризисни моменти (ограбван и опожаряван от татари и казаци, пострадал тежко през Втората световна война), но винаги се възражда.
История
[редактиране | редактиране на кода]Град Яш е споменат за първи път в писмен източник в грамота за търговски привилегии, издадена през 1408 г. от молдовския владетел Александру чел Бун (Александру Добрия). Името му вероятно идва от язигите или от узите, които придружават куманите.
Градът често е посещаван от молдовския двор. Около 1564 г. княз Александър III Лeпушняну, на чието име по-късно е наречена една от главните улици, избира Яш за столица на Молдова вместо Сучава в Буковина. Тогава Яш вече е бил известен културен център. Яш е столица на Молдова в продължение на 3 века (1564 – 1862). Тук е резиденцията (временна или постоянна) на Александру чел Бун, Щефан чел Маре, Михай Витязул, Александър III Лепушняну, Василе Лупу и на други молдовски войводи.
Яш е опожарен от татарите през 1513 г., от османците през 1538 г. и от украински казаци през 1686 г. В града е подписан през 1792 г. Яшкият мирен договор, сложил край на Втората руско-турска война. Гръцко въстание, предвождано от Александър Ипсиланти през 1821 г., води до атака на турците в 1822 г., а през 1844 г. в града избухва голям пожар.
Учредителното събрание, което през 1861 г. взема решение да премести седалището на правителството в Букурещ, гласува да бъдат изплатени на града 148 150 пари на 10 вноски, но всъщност Яш не получава никакви пари.
Култура
[редактиране | редактиране на кода]Яш е смятан от мнозина за културното сърце на „Старото царство“ (т. е. историческите области и княжества Молдова и Влахия, основите на първата румънска държава). Там се намира Яшкият университет – най-старият в Румъния, основан от княз Александру Йоан Куза през 1860 г. Днес в града има 5 университета.
Между 1561 и 1563 г. гръцкият авантюрист Яков Басилик основава училище и лутеранска църква в Яш. През 1643 г. първата печатна книга, публикувана в Молдова, е отпечатана от печатната преса на Василий Лупу. Той създава и училище – първото, в което гръцкият е изместен от майчиния език.
На един от хълмовете над Яш се намира манастирът Читъцуя, построен през XVII в. от княз Георги II Дука. В яшката църква „Три светители“ се съхраняват от 1641 г. мощите на Петка Българска, известна като света Петка.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Яш
- Никола Богориди (1820 – 1863), османски политик
- Михаил Когълничану (1817 – 1891), политик
- Даниел Панку (р. 1977), футболист
- Емил Раковица (1868 – 1947), изследовател
- Стефаница Лупу (1641 – 1661), княз
- Михаил Стурдза (1794 – 1884), княз
- Михай Унгуряну (р. 1968), политик
- Филип Гершкович (1906 – 1989), композитор
- Починали в Яш
- Димитър Агура (1849 – 1911), български историк
- Антиох Кантемир (1670 – 1726), войвода
- Йоан Караджани (1841 – 1921), фолклорист
- Григорий Потьомкин (1739 – 1791), руски политик
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]Яш е побратимен със следните градове: [5][6]
Асют, Египет
Атланта, САЩ от 2001 г.
Велико Търново, България от 2003
Вилньов д'Аск, Франция от 2003
Виница, Украйна от 1993 г. (относително ограничени отношения поради затруднения в комуникацията; през 2005 г. контактът е възобновен чрез румънското посолство в Украйна)
Илиуполи, Гърция от 2003
Ирбид, Йордания
Исфахан, Иран от 1999
Йерихон, Палестина от 2003
Квебек, Канада
Кишинев, Молдова от 24 януари 2008- Кожани, Гърция
Монтерей, Мексико от 1993 г. (сравнително ограничени отношения поради затруднения в комуникацията; временно възобновяване на сътрудничеството през 2007 г.)
Морлупо, Италия от 1999- Нацано, Италия от 1999
- Падуа, Италия от 1995
- Перистери, Гърция от 2002
- Поатие, Франция от 1969
Рамле, Израел- Родос, Гърция
- Сант'Оресте, Италия от 1999
Сиан, Китай от 1993- Торита Тиберина, Италия от 1999
- Филачано, Италия от 1999
- Форано, Италия
- Чернивци, Украйна от 2012 г.
Започнати са и преговори за побратимяване, без да бъдат завършени с Лиеж (Белгия) – 2002 г., Битоля (Северна Македония) – 2000, Калаврита (Гърция) – 2001, Флоренция (Италия) – 2004, Даежон (Южна Корея) – 2005, Нетания (Израел) – 2005 и Портланд (Орегон, САЩ) – 2006 г. [5]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Populaţia stabilă pe judeţe, municipii, oraşe şi localităti componenete la RPL_2011 – VOLUMUL I: POPULAŢIA STABILĂ (REZIDENTĂ) – STRUCTURA DEMOGRAFICĂ (román nyelven). Nemzeti Statisztikai Intézet. (Hozzáférés: 4 február 2014.)
- ↑ Population on 1 January by age groups and sex – functional urban areas // Евростат.
- 1 2 3 [Universitatea Al.I.Cuza Iași Ed. Litera, București 1971, pag. 9-10]
- ↑ A Handbook of Roumania
- 1 2 ORAŞELE ÎNFRĂŢITE CU MUNICIPIUL IAŞI: Primaria Iaşi, Архив от оригинала от 18.8.2011 г.
- ↑ Община Яш, Официален сайт
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Яш- Сайт на кметството на града
- Страница на града
- Страница на града „Яш онлайн“ Архив на оригинала от 2006-11-06 в Wayback Machine.
- Карта на града
- Местният вестник „Ieşeanul“
- Местният вестник „Ziarul de Iaşi“
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
