Яш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града. За окръга вижте Яш (окръг).

Яш
Iaşi
— град —
Знаме
    
Герб
Дворецът на културата
Дворецът на културата
Relief Map of Romania.png
47.1622° с. ш. 27.5889° и. д.
Яш
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Яш
Площ 94 km²
Надм. височина 252 m
Население (2011) 290 422 души
Пощенски код 700
Телефонен код 02 32
МПС код IS
Официален сайт www.primaria-iasi.ro
Яш в Общомедия

Яш (на румънски: Iaşi) е град в Североизточна Румъния в историческата област Молдавия. Яш е административен център на окръг Яш. Населението е 290 422 (2011), което го нарежда на четвърто място в страната. Разположен е на река Бахлуй, която е приток на Прут.

История[редактиране | редактиране на кода]

Хотел „Траян“ (1884), проектиран от Густав Айфел

Град Яш е споменат за първи път в писмен източник в грамота за търговски привилегии, издадена през 1408 г. от молдовския владетел Александру чел Бун (Александру Добрия).

Името му вероятно идва от язигите или от узите, които придружават куманите.

Градът често е посещаван от молдовския двор. Около 1564 г. княз Александру Лапушняну, на чието име по-късно е наречена една от главните улици, избира Яш за столица на Молдова вместо Сучава в Буковина. Тогава Яш вече е бил известен културен център.

Яш е столица на Молдова в продължение на 3 века (1564-1862). Тук е резиденцията (временна или постоянна) на Александру чел Бун, Щефан чел Маре, Михай Витязул, Александру Лапушняну, Василе Лупу и на други молдовски войводи.

Яш е опожарен от татарите през 1513, от османците през 1538 г. и от украински казаци през 1686 г.

По силата на Яшкия мирен договор втората Руско-турска война приключва през 1792 г. Гръцко въстание, предвождано от Александър Ипсиланти през 1821 г., води до атака на турците в 1822 г. През 1844 г. в града избухва голям пожар.

Учредителното събрание, което през 1861 г. взема решение да премести седалището на правителството в Букурещ, гласува да бъдат изплатени на града 148 150 пари на 10 вноски, но всъщност Яш не получава никакви пари.

Градът е преживявал множество кризисни моменти (ограбван и опожаряван от татарите и казаците, пострадал тежко през Втората световна война), но винаги се възражда.

Наука[редактиране | редактиране на кода]

В Яш се намира Яшкият университет - най-старият в Румъния, основан от княз Александър Йоан Куза през 1860 г. Днес в града има 5 университета.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Яш е смятан от мнозина за културното „сърце“ на „Старото царство“ (т.е. историческите области и княжества Молдова и Влахия, основите на първата румънска държава).

Тук гръцкият авантюрист Яков Басилик основава училище и лутеранска църква между 1561 и 1563 г.

През 1643 г. първата печатна книга, публикувана в Молдова, е отпечатана от печатната преса на Василий Лупу. Той създава и училище — първото, в което гръцкият бил изместен от майчиния език.

В яшката църква "Три светители" се съхраняват от 1641 г. мощите на Петка Българска.

На един от хълмовете над Яш се намира построеният през XVII в. от княз Георги II Дука манастир Читъцуя.

Население[редактиране | редактиране на кода]

  • 1900: 78 000 души
  • 2002: 320 888 души
  • 2011: 290 422 души

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Яш
Починали в Яш

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Румъния“         Портал „Румъния