Я кажи ми, облаче ле бяло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

„Я кажи ми, облаче ле бяло“ е стихотворение от Ран Босилек, добило по-широка популярност под името „Облаче ле бяло“. Песента е известна и като своеобразен химн на българите в емиграция. Писателят създава стихотворението през 1916 г. от носталгия по родината докато е студент по право в Брюксел.[1]

Стихотворението става стара градска песен.

Текст[редактиране | редактиране на кода]

Я кажи ми облаче ле бяло
от где идеш, де си ми летяло?
Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори?

Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило?
Ти кажи ѝ, облаче ле бяло,
че жив и здрав тук си ме видяло.

И носи ѝ от мен много здраве.
Много мина, мъничко остана,
наближава в село да се върна,
да се върна майка да прегърна.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]