„Оскар“ за най-добър оригинален сценарий
| „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий | |
 Отличената през 2021 г. Емералд Фенел | |
| Домакин | Академия за филмови изкуства и науки |
|---|---|
| Държава | САЩ |
| Първо връчване | 1940 |
| Наст. носител | Емералд Фенел |
| Уебсайт | www.oscars.org |
„Оскар“ за най-добър оригинален сценарий е награда на филмовата академия на САЩ за най-добър сценарий, който не се основава на публикувани по-рано материали. Наградата е създадена през 1940 г. като отделна категория за писане от съществуващата към момента категория „Оскар за най-добър разказ“. Считано от наградите за 1957 г., двете категории са обединени.
Вижте и категорията „Оскар за най-добър адаптиран сценарий“, подобна награда за сценарии, които са адаптации на вече съществуващ материал.
Рекорди
[редактиране | редактиране на кода]Уди Алън има най-много номинации в тази категория - 16 и най-много получени отличия - 3 (за „Ани Хол“, „Хана и нейните сестри“ и „Полунощ в Париж“). Пади Чайефски също печели три Оскара за сценарий: два за оригинален сценарий (за „Болницата“ и „Телевизионна мрежа“) и един за адаптиран сценарий (за „Марти“).
Уди Алън държи и рекорда за най-възрастен победител (76 години) при получаването на отличието за „Полунощ в Париж“.[1] Бен Афлек е най-младият победител (25 години) за сценария на „Добрият Уил Хънтинг“, който написват съвместно с Мат Деймън (27 години).
Ричард Швайцър е първият, спечелил наградата с чуждоезичен филм – „Мария-Луиза“. Други победители със сценарии на език, различен от английския, са Албер Ламорис, Пиетро Джерми, Клод Льолуш, Педро Алмодовар, Пон Джун Хо и Хан Джин-уон. Ламорис е и единственият човек, спечелил и въобще номиниран за най-добър оригинален сценарий за късометражен филм („Червеният балон“, 1956 г.).
Мюриел Бокс („Седмият воал“) е първата жена, спечелила в тази категория; тя споделя наградата със съпруга си Сидни Бокс. Семейство Бокс са и първата от двете семейни двойки, печелили в тази категория; втората двойка са Граф У. Уолъс и Памела Уолъс („Свидетел“).
През 1996 г. Джоел Коен и Итън Коен стават единствената двойка брат(я) – сестра(и), печелили в тази категория (за „Фарго“). Франсис Форд Копола („Патън“, 1970 г.) и София Копола („Загубени в превода“, 2003 г.) пък са единствената двойка баща – дъщеря, която печели отличието.
Престън Стърджис е номиниран за два различни филма в една и съща година (1944 г.): „Ура за героя победител“ и „Чудото на Морганс Крийк“. Оливър Стоун постига същото през 1986 г. с номинациите си за „Взвод“ и „Салвадор“. Морис Ричлин и Стенли Шапиро са номинирани през 1959 г. както за „Операция Фуста“, така и за „Интимен разговор“, и печелят отличието за сценария на втория филм.
Джордан Пийл е първият и единствен афроамериканец, печелил в тази категория за „Бягай!“ през 2017 г.
Пон Джун Хо и Хан Джин-уон са първите азиатски писатели, печелили някоя от наградите за сценарий, за „Паразит“ през 2019 г.[2]
Победители и номинирани
[редактиране | редактиране на кода]1940 – 1969
[редактиране | редактиране на кода]В долната таблица са показани носителите на наградата в първите три десетилетия от създаването ѝ.
| Година | Филм | Сценарист/и |
|---|---|---|
| 1940 | Великият Макгинти | Престън Стърджис |
| 1941 | Гражданинът Кейн | Херман Манкевич & Орсън Уелс |
| 1942 | Жена на годината | Ринг Ларднър и Майкъл Канин |
| 1943 | Принцеса О’Рурк | Норман Красна |
| 1944 | Уилсън | Ламар Троти |
| 1945 | Мария-Луиза | Ричард Швайцер |
| 1946 | Седмият воал | Мюриел Бокс и Сидни Бокс |
| 1947 | Ергенът и почитателката | Сидни Шелдън |
| 1948 | N/A * | — |
| 1949 | Бойно поле | Робърт Пирош |
| 1950 | Булевардът на залеза | Чарлс Бракет, Д. М. Маршман и Били Уайлдър |
| 1951 | Един американец в Париж | Алън Джей Лърнър |
| 1952 | Тълпата от Лавендър Хил | Т. E. Б. Кларк |
| 1953 | Титаник | Чарлс Бракет, Ричард Брийн и Уолтър Райш |
| 1954 | На кея | Бъд Шулбърг |
| 1955 | Прекъсната мелодия | Соня Левиен и Уилям Лудвиг |
| 1956 | Червеният балон | Албер Ламорис |
| 1957 | Моделиерката | Джордж Уелс |
| 1958 | Непокорните | Недрик Йънг** и Харолд Джейкъб Смит |
| 1959 | Интимен разговор | Сценарий: Стенли Шапиро и Морис Ричлин;
Сюжет: Кларънс Грийн и Ръсел Раус |
| 1960 | Апартаментът | И. А. Л. Даймънд и Били Уайлдър |
| 1961 | Великолепие в тревата | Уилям Индж |
| 1962 | Развод по италиански | Енио де Кончини, Пиетро Джерми и Алфредо Джанети |
| 1963 | Завладяването на Дивия Запад | Джеймс Уеб |
| 1964 | Татко Гъсок | Сценарий: Питър Стоун и Франк Тарлоф
Сюжет: С. Х. Барнет |
| 1965 | Скъпа | Фредерик Рафаел |
| 1966 | Един мъж и една жена | Сценарий: Клод Льолуш и Пиер Утерхьовен
Сюжет: Льолуш |
| 1967 | Познай кой ще дойде на вечеря | Уилям Роуз |
| 1968 | Продуцентите | Мел Брукс |
| 1969 | Буч Касиди и Сънданс Кид | Уилям Голдман |
* През 1948 г. е дадена обща награда за „Най-добър сценарий“. Победител става „Съкровището на Сиера Мадре“, адаптация на едноименния роман.
** През 1958 г. Недрик Йънг е включен в черен списък и пише под псевдонима Нейтън Е. Дъглас. ПРез 1993 г. управителният съвет на Академията гласува за възстановяване на номинацията и наградата на Йънг.
1970 – 1979
[редактиране | редактиране на кода]Долната таблица показва всички номинирани за наградата сценаристи през десетилетието. Победителят за съответната година е посочен първи на цветен фон, следван от останалите номинирани.
| Година | Филм | Номинирани и наградени |
|---|---|---|
| 1970 (43-та церемония) |
Патън | Франсис Форд Копола и Едмънд Норт |
| Пет леки пиеси | Сценарий: Каръл Ийстман
Сюжет: Ийстман и Боб Рафелсън | |
| Джо | Норман Уекслър | |
| Любовна история | Ерик Сийгъл | |
| Моята нощ при Мод | Ерик Ромер | |
| 1971 | Болницата | Пади Чайефски |
| Следствие по делото на гражданина извън всякакво подозрение | Елио Петри и Уго Пиро | |
| Клут | Анди и Дейвиo Люис | |
| Лятото на 42-ра | Херман Раухър | |
| Неделя, проклета неделя | Пенелъпи Джилиът | |
| 1972 (45-а церемония) |
Кандидатът | Джереми Ларнър |
| Дискретният чар на буржоазията | Сценарий и сюжет: Луис Бунюел
В сътрудничество с: Жан-Клод Кариер | |
| Лейди пее блус | Крис Кларк, Сузан де Пас и Терънс МакКлой | |
| Сърдечен смут | Луи Мал | |
| Младият Уинстън | Карл Форман | |
| 1973 (46-а церемония) |
Ужилването | Дейвид Уорд |
| Американски графити | Уилард Хойк, Джордж Лукас & Глория Кац | |
| Шепот и викове | Ингмар Бергман | |
| Спасете тигъра | Стив Шейгън | |
| Малко, но от класа | Мелвин Франк и Джак Роуз | |
| 1974 (47-а церемония) |
Китайски квартал | Робърт Тоун |
| Алис не живее вече тук | Робърт Гечъл | |
| Разговорът | Франсис Форд Копола | |
| Американска нощ | Жан-Луи Ришар, Сюзан Шифман и Франсоа Трюфо | |
| Хари и Тонто | Джош Грийнфелд и Пол Мазурски | |
| 1975 (48-а церемония) |
Кучешки следобед | Франк Пиърсън |
| Амаркорд | Федерико Фелини и Тонино Гуера | |
| Цял един живот | Клод Льолуш и Пиер Утерхьовен | |
| Лъжите, които казваше баща ми | Тед Алън | |
| Шампоан | Робърт Тоун и Уорън Бейти | |
| 1976 (49-а церемония) |
Телевизионна мрежа | Пади Чайефски |
| Братовчед, братовчедка | Сценарий и сюжет: Жан-Шарл Такела
Адаптация: Даниел Томпсън | |
| Фронтът | Уолтър Бърнстейн | |
| Роки | Силвестър Сталоун | |
| Седем красавици | Лина Вертмюлер | |
| 1977 | Ани Хол | Уди Алън и Маршал Брикман |
| Момиче за сбогом | Нийл Саймън | |
| Вечерно шоу | Робърт Бентън | |
| Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда | Джордж Лукас | |
| Повратна точка | Артър Лорънтс | |
| 1978 (51-ва церемония) |
Завръщане у дома | Сценарий: Робърт Джоунс и Уолдо Солт
Сюжет: Нанси Доуд |
| Есенна соната | Ингмар Бергман | |
| Ловецът на елени | Сценарий: Дерик Уошбърн
Сюжет: Майкъл Чимино, Луис Гарфънкъл, Куин Редекър и Уошбърн | |
| Интериори | Уди Алън | |
| Неомъжена жена | Пол Мазурски | |
| 1979 (52-ра церемония) |
Преднина | Стив Тесич |
| Ах, този джаз | Робърт Алън Артър и Боб Фоси | |
| И справедливост за всички | Валъри Къртин и Бари Левинсън | |
| Китайски синдром | Джеймс Бриджис, Т. С. Кук и Майк Грей | |
| Манхатън | Уди Алън и Маршал Брикман |
1980 – 1989
[редактиране | редактиране на кода]Долната таблица показва всички номинирани за наградата сценаристи през десетилетието. Победителят за съответната година е посочен първи на цветен фон, следван от останалите номинирани.
| Година | Филм | Номинирани и наградени |
|---|---|---|
| 1980 | Мелвин и Хауърд | Бо Голдман |
| Брубейкър | Сценарий: У. Д. Рихтер
Сюжет: Рихтер и Артър Рос | |
| Слава | Кристофър Гор | |
| Чичо ми от Америка | Жан Грюо | |
| Редник Бенджамин | Нанси Майърс, Харви Милър и Чарлс Шайър | |
| 1981 | Огнените колесници | Колин Уеланд |
| Липса на умисъл | Кърт Лютке | |
| Артър | Стив Гордън | |
| Атлантик Сити | Джон Гуар | |
| Червените | Тревър Грифитс и Уорън Бейти | |
| 1982 | Ганди | Джон Брайли |
| Закусвалня | Бари Левинсън | |
| Извънземното | Мелиса Матисън | |
| Офицер и джентълмен | Дъглас Дей Стюарт | |
| Тутси | Сценарий: Лари Гелбарт и Мърей Шизгал
Сюжет: Гелбарт и Дон Магуайър | |
| 1983 | Нежно милосърдие | Хортън Фуут |
| Големият студ | Барбара Бенедек и Лорънс Касдан | |
| Фани и Александър | Ингмар Бергман | |
| Силкууд | Алис Арлен и Нора Ефрон | |
| Военни игри | Лорънс Ласкър и Уолтър Паркс | |
| 1984 | Място в сърцето | Робърт Бентън |
| Ченгето от Бевърли Хилс | Сценарий: Даниел Петри-джуниър
Сюжет: Данило Бах и Петри | |
| Дани Роуз от Бродуей | Уди Алън | |
| Ел Норте | Грегъри Нава и Ана Томас | |
| Плясък | Сценарий: Брус Джей Фрийдман, Лоуел Ганц и Бабалу Мандел
Сюжет: Фрийдман и Браян Грейзър | |
| 1985 | Свидетел | Сценарий: Уилям Кели и Ърл Уолъс
Сюжет: Кели, Уолъс и Памела Уолъс |
| Завръщане в бъдещето | Боб Гейл и Робърт Земекис | |
| Бразилия | Тери Гилиъм, Чарлс Мъкюън и Том Стопард | |
| Официална история | Айда Бортник и Луис Пуенцо | |
| Пурпурната роза от Кайро | Уди Алън | |
| 1986 | Хана и нейните сестри | Уди Алън |
| Дънди Крокодила | Сценарий: Джон Корнъл, Пол Хоган и Кен Шейди
Сюжет: Хоган | |
| Моята прекрасна пералня | Ханиф Курейши | |
| Взвод | Оливър Стоун | |
| Салвадор | Ричард Бойл и Оливър Стоун | |
| 1987 | Лунатици | Джон Патрик Шейнли |
| Сбогом, момчета | Луи Мал | |
| Новинарски блок | Джеймс Брукс | |
| Надежда и слава | Джон Боърмън | |
| Радио дни | Уди Алън | |
| 1988 | Рейнман | Сценарий: Роналд Бас и Бари Мороу
Сюжет: Мороу |
| Голям | Гари Рос и Ан Спилбърг | |
| Бул Дърам | Рон Шелтън | |
| Риба, наречена Уанда | Сценарий: Джон Клийз
Сюжет: Клийз и Чарлс Крайтън | |
| Бягство към живота | Наоми Фонър Джилънхол | |
| 1989 | Обществото на мъртвите поети | Том Шулман |
| Престъпления и прегрешения | Уди Алън | |
| Постъпи както трябва | Спайк Лий | |
| Секс, лъжи и видео | Стивън Содърбърг | |
| Когато Хари срещна Сали | Нора Ефрон |
1990 – 1999
[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Долната таблица показва всички номинирани за наградата сценаристи през десетилетието. Победителят за съответната година е посочен първи на цветен фон, следван от останалите номинирани.
2000 – 2009
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
Долната таблица показва всички номинирани за наградата сценаристи през десетилетието. Победителят за съответната година е посочен първи на цветен фон, следван от останалите номинирани.
2010 – 2019
[редактиране | редактиране на кода]Долната таблица показва всички номинирани за наградата сценаристи през десетилетието. Победителят за съответната година е посочен първи на цветен фон, следван от останалите номинирани.
2020 –
[редактиране | редактиране на кода]Долната таблица показва всички номинирани за наградата сценаристи през десетилетието. Победителят за съответната година е посочен първи на цветен фон, следван от останалите номинирани.
| Година | Филм | Номинирани и наградени |
|---|---|---|
| 2020/21 (93-та церемония) |
Момиче с потенциал | Емералд Фенел |
| Юда и черният месия | Сценарий: Уил Берсън и Шака Кинг Сюжет: Берсън, Кинг, Кийт и Кени Лукас | |
| Минари | Лий Айзък Чунг | |
| Звук на метал | Сценарий: Ейбрахам и Дариус Мардър Сюжет: Дерек Сиенфранс и Дариус Мардър | |
| Процесът срещу Чикаго 7 | Арън Соркин | |
| 2021 (94-та церемония) |
Белфаст | Кенет Брана |
| Не поглеждай нагоре | Сценарий: Адам Маккей История: Адам Маккей и Дейвид Сирота | |
| Методът „Уилямс“ | Зак Бейлин | |
| Лакрицова пица | Пол Томас Андерсън | |
| Най-лошата личност на света | Йоахим Триер и Ескил Фогт | |
| 2022 95-а церемония |
Всичко навсякъде наведнъж | Даниел Куан и Даниел Шайнърт |
| Баншите от Инишерин | Мартин Макдона | |
| Семейство Фейбълман | Тони Кушнър и Стивън Спилбърг | |
| Лидия Тар | Тод Фийлд | |
| Идиотският триъгълник | Рубен Йостлунд | |
| 2023 96-а церемония |
Анатомия на едно падане | Артур Харари и Жюстин Трие |
| Заседнали | Дейвид Хемингсън | |
| Маестро | Брадли Купър и Джош Сингър | |
| Май декември | Сценарий: Сами Бърч; История: Бърч и Алекс Механик | |
| Минали животи | Селин Сонг | |
| 2024 97-а церемония |
Анора | Шон Бейкър |
| Бруталистът | Брейди Корбет и Мона Фастволд | |
| Истинска болка | Джеси Айзенбърф | |
| Фаталният 5 септември | Мориц Биндер и Тим Фелдбаум | |
| Веществото | Корали Фаржа |
Виж също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Джанела, Майк. Ще счупят ли рекорди тазгодишните номинации за Оскар? // Официален уебсайт на Световни рекорди на Гинес. 15 януари 2014. Посетен на 12 септември 2021. (на английски)
- ↑ Церемонии по връчване на наградите „Оскар“ по години // Официален сайт на АФИН. Посетен на 14 септември 2021. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Oscars.org (официален сайт на Академита)
- Награди на академията – Бази данни Архив на оригинала от 2008-09-13 в Wayback Machine. (официален сайт)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Academy Award for Best Original Screenplay в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| ||||||||