1,1"/75 Mark 1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
1,1"/75 Mark 1
1.1"/75 caliber gun
28 mm AA gun.jpg
„Чикагското пиано“
История на производството
Производител САЩ САЩ
Година на производство от 1934 г.
История на службата
На въоръжение в САЩ САЩ
Характеристики на оръдието
Калибър, mm 27,94
Дължина на ствола, mm/калибра 2100/75
Маса на оръдието със затвора, kg 4800
Принцип на зареждане Унитарно зареждане, пълнители по 8 патрона
Скорострелност, изстрела/минута 150 изстрела в минута
(темп на стрелбата)
100 и/м (практическа)
Характеристики на артилерийската установка
Възвишение (max) +110°
Снижение (min) -15°
Ъгъл на завъртане, ° 360°
Максимална далечина на стрелбата, m 6,76
(5,79 по височина)
1,1"/75 Mark 1 в Общомедия

1,1" Mark 1/1 е автоматично зенитно оръдие калибър 28 mm, разработено през 1930-те г. от Бюрото по въоръжения на ВМС на САЩ. Произвеждано във вид на учетворена механизирана установка, използвано в началото на Втората световна война от американския флот, като средство за близка ПВО. Известно и с неофициалното си име „Чикагско пиано“. Недостатъците на оръдието, в частност, ненадеждност, голямо тегло и сравнително малко поразяващо действие на снаряда, водят до постепенната му замяна с 40 mm оръдия „Бофорс“ шведска разработка, произвеждани по лиценз в САЩ.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1920-те години американските специалисти по въоръжение стигат до извода за необходимост от разработване на нови средства за близка ПВО на корабите, на смяна на състоящите на въоръжение големокалибрени картечници Браунинг M2. Предполага се замяната им с по-далекобойните автоматични оръдия с по-голяма мощност на снаряда. Първите образци 28 mm зенитни автомати са изпитани в началото на 1930-те г. и впрез 1934 г. Държавния оръжеен завод получава поръчка за производство на оръдията. Но поради появили се проблеми с техническата надеждност, оръдията започват да постъпват във флота едва през 1940 г.

Дефицита на тези автомати води до ограниченото им използване във флота. На големите кораби са поставяни от 4 до 12 учетворени установки, на разрушителите 1 − 2. Бойното използване на 1,1" Mark 1/1 не е много успешно и когато в САЩ започва масовото производство на „Бофорси“, превъзхождащи „Чикагските пиана“ във всичко, тези оръдия започват постепенно да се заменят. Въпреки това, на много малотонажни кораби те се използват до края на войната.

Оръдието стреля със снаряд с маса 416 g (общо тегло на патрона – 862 g), трасака гори до 2750 m. Скоростта на наводка се колебае от 24° до 30° в секунда за установките от различни модификации.

Практическата скорострелност, поради засечки и откази, съставлява 90 изстрела в минута[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. United States Naval Administration in World War II, USN Bureau of Ordnance, Gun and Mounts, Chapter IV.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Campbell J.. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985, 403 с.. ISBN 0-87021-459-4.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „1,1"/75 Mark 1“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.