100 mm зенитно оръдие Тип 98

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тип 98
六五口径九八式一〇糎高角砲
Sideview of No4 turret of japanese destroyer Harutsuki at Maizuru in 1945.jpg
Артустановка Тип 98 мод. А на разрушителя „Харуцуки“
Обща информация
На въоръжение в Япония Япония
Производител Япония Япония
Година на производство 1938 г.
Произведени 169
Технически данни
Калибър, mm 100
Дължина на цевта, mm/клб 6500/65
Тегло (бойно) 3053
Зареждане Унитарно полуавтоматично зареждане
Ъгли на стрелба
Възвишение (max) +90°
Снижение (min) -10°
Хоризонтален +70°/-70°
или
+150°/-150°
в зависимост от установката
Огневи възможности
Далекобойност, km 19,5; 13 (по височина)
Скорострелност
изстрела/минута
15 – 21
Тип 98
六五口径九八式一〇糎高角砲
в Общомедия

100 mm зенитно оръдие Тип 98 e корабно зенитно оръдие с калибър 100 mm от времето на Втората световна война. Обозначението е свързано с годината на приемане на въоръжение (1938 година след Христа, съответстваща на 2598 година от възкачването на престола на императора Джиму).

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Разработката на 100 mm зенитно оръдие започва в Япония в средата на 1930-те години едновременно с началото на проектирането на разрушителя за ПВО. Наличните оръдия 127 mm/40 Тип 89 и 127 mm/50 Тип 3 не удовлетворяват поставяните изисквания – първото поради прекалено малката досегаемост по височина, второто заради недостатъчна скорострелност и скорост на наводка.

Японците успяват да създадат оръдие с много добра балистика, жертвайки за това живучестта на ствола (едва 350 изстрела против 1500 при Тип 89). Закритата артустановка с две такива оръдия е приета на въоръжение през 1938 г. под названието Тип 98 модел А, серийните ѝ екземпляри се поставят на разрушителите от типа „Акидзуки“.

За големите кораби е разработена полуоткритата установка Тип 98, модел А, модел 1, но тя се използва само на крайцера „Ойодо“ и самолетоносача „Тайхо“.

Бойно използване[редактиране | редактиране на кода]

Благодарение на Тип 98 разрушителите от типа „Акидзуки“ се оказват много добре защитени от атаки по въздуха (два кораба от този тип оцеляват в хода на Операцията Тен-Го под ударите на палубната авиация на 11 самолетоносача), но както поради своята малобройност (само за кратък период от юли до ноември 1944 г. броя им достига 6, а обикновено не надвишава 4), така и поради моралното им остаряване (в Япония така и не успяват да създадат снаряди с радиовзриватели и пълноценни РЛС, позволяващи да се управлява артогъня, за разлика от американците) нямат значително влияние върху хода на войната в Тихия океан.

Ролята на големите кораби с тези зенитни оръдия е още по-малка, тъй като „Тайхо“ загива в първия си боен поход, а „Ойодо“ така и не се използва пълноценно до края на войната.

През 1945 г. част от предназначените за недостроените кораби артустановки Тип 98 са поставени на сушата, като в тези условия са единствените японски зенитни оръдия, въобще способни да достигнат летящите на голяма височина американски стратегически бомбардировачи.

Оръдието във флота[редактиране | редактиране на кода]

Разрушители тип „Акидзуки“ – 4 артустановки Тип 98 мод. А (8 оръдия)

Лек крайцер „Ойодо“ – 4 артустановки Тип 98 мод. А мод.1 (8 оръдия)

Ударен самолетоносач „Тайхо“ – 6 артустановки Тип 98 мод. А мод.1 (12 оръдия)

Втората двойка линкори от типа „Ямато“ трябва да носят десет установки Тип 98 мод. А мод.1 (20 оръдия), но след Мидуей е решено да се дострои „Шинано“ като самолетоносач (със среднокалибрена ПВО от оръдия Тип 89), а намиращия се в по-малка степен на готовност кораб със заводски номер 111 да се разкомплектова на стапела.

Също така цяла поредица от кораби трябва да носи тези зенитни оръдия, но те дори не са залагани: разрушителите от типа „Китакадзе“ (последващо развитие на „Акидзуки“), серийните крайцери от типа „Ойодо“ и самолетоносачите от типа „Тайхо“, линейните крайцери тип B-65.

Боеприпаси[редактиране | редактиране на кода]

Основен за това оръдие е унитарен изстрел с тегло 28 kg, включващ 13 kg осколочно-фугасен снаряд и 15 kg заряд. Освен него има само учебни боеприпаси, бронебойни, шрапнелни и гмуркащи снаряди за тази система не са създавани.

Аналози[редактиране | редактиране на кода]

Съединени американски щати Съединени американски щати 127 mm/38 Mk.12

Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики 100 mm/56 Б-34

Великобритания Великобритания QF 4 inch Mk XVI naval gun

Великобритания Великобритания 114 mm/45 QF Mk.II

Германия Германия 105 mm/63,3 SK C/33

Франция Франция 100 mm/45 Model 1930

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „100-мм зенитная пушка Тип 98“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.