112 - Телефон за спешни случаи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
112 – Телефон за спешни случаи
Контролен център за обработка на спешни повиквания в Краков

112 е общ европейски телефонен номер за спешни повиквания, който може да се набира безплатно от всеки стационарен или мобилен телефон. Не е нужно набирането на код на населеното място за връзка с местните служби за спешна помощ (полиция, спешна медицинска помощ, пожарна и спасителни служби).

В повечето страни неправомерното използване на номер 112 подлежи на наказателна отговорност, също както е при другите номера за спешни повиквания.

Държави[редактиране | редактиране на кода]

112 може да се използва във всички 28 страни-членки на Европейския съюз, както и в други страни като Исландия, Норвегия, Швейцария, Украйна. Дори в САЩ и Канада обаждащият се на номер 112 се пренасочва автоматично към полиция, спешна медицинска помощ, пожарна или спасителен център. Някои страни от Латинска Америка също ползват за спешни повиквания номер 112 – например Коста Рика. Освен това телефон 112 се използва в Тихоокеанския регион, например във Вануату и Нова Зеландия.

В някои страни от ЕС все още могат да бъдат валидни и други национални номера за спешни повиквания.

В няколко страни контролните центрове на 112 са в състояние да се справят със спешни повиквания на няколко езика.

Особености при повикване с мобилен телефон[редактиране | редактиране на кода]

Спешните повиквания са с предимство при претоварване на мобилната телефонна мрежа, така че първата следваща свободна линия се предоставя за спешното повикване.

За да се избегнат злоупотреби, в някои страни (като Белгия, Италия, Румъния, Швейцария, Великобритания, Кипър и Германия) спешно повикване от мобилен телефон, може да бъде направено само с активна SIM карта. Ако телефонът е извън покритието на даден мобилен оператор и на дисплея се изписва означението „Само спешни повиквания", то ще бъде прието чрез мрежа на друг мобилен оператор.

Ако предплатената карта на даден мобилен телефон е празна, повикването на номер 112 за спешна помощ все още може да бъде извършено.

В ЕС не е необходимо да отключите мобилния си телефон или да въведете PIN-кода на картата, за да наберете 112.

История[редактиране | редактиране на кода]

Въвеждането на номера за спешни повиквания е решено и прието от ЕС и Съвета на министрите през 1991 г. по предложение на Европейската комисия. Оттогава телефон 112 бива консолидиран в рамките на по-нататъшния законодателен процес.

През 2007 г. Европейският парламент установява, че твърде малко хора са осведомени за номер 112 и къде може да бъде използван [1]. През 2008 г. едва 22% от населението на ЕС е наясно с възможността за общоевропейската му употреба[2]. За да повиши осведомеността относно номер 112 през 2009 г. е издадена тристранна резолюция на Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на ЕС, която обявява 11 февруари за „европейски ден на номер 112".

През 2013 г. вече средно 27% от гражданите на ЕС знаят за общоевропейската употреба на 112. Процентът в България е 37% [3].

Общата система за спешна помощ на номер 112 свързва всички спасителни организации в ЕС и е символ на европейската култура на взаимопомощ. С увеличаване на значимостта на 112, като общоевропейски номер за спешни повиквания, номерът става и символ на Европейския съюз.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]