130 mm артилерийска установка Б-2ЛМ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Б-2ЛМ“
Wicher II 130.jpg
Установка Б-2ЛМ от есминеца „Скорий“
Обща информация
На въоръжение в Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
Производител Ленинградски металически завод, Обуховски завод
Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
Година на производство 19421953 г.
Технически данни
Калибър, mm 130
Дължина на цевта, клб 6581/50,6
Тегло (бойно) 5070
Зареждане Полуавтоматично
Ъгли на стрелба
Възвишение (max) +45°
Снижение (min) -5°
Огневи възможности
Далекобойност, km 25,59
Скорострелност
изстр./мин.
12

130 mm артилерийска установка Б-2ЛМсъветска корабна двуоръдейна палубно-куполна артилерийска установка калибър 130 mm. Като артилерия на главния калибър се използва на лидера на ескадрени миноносци „Ташкент“ (проект 20И) и ескадрените миноносци проекти 30, 30-К и 30-бис. Тези установки са планирани и като въоръжение на лидерите проект 48.

Проектиране и изпитания[редактиране | редактиране на кода]

Тактико-техническото задание (ТТЗ) за проектирането на 130 mm куполна двооръдвйна установка е дадено на 15 април 1936 г. Ескизният проект на установката е утвърден на 19 октомври 1938 г. Техническия проект се разработва от ОКБ на УНКВД (по-късно ОКБ-172) и е утвърдено на 16 февруари 1939 г. Люлеещата се част на установката трябва да се произвежда от завод „Болшевик“, а останалите ѝ части – Ленинградски металически завод[1].

Заводските изпитания на опитния образец на установката са проведени през юли – август 1940 г. в Ленинградския металически завод. Полигонните изпитания се провеждат на два етапа: от 4 декември 1940 до 27 януари 1941 г. и от 27 април до 27 май 1941 г. За времето на изпитанията са произведени 240 изстрела. По резултатите на изпитанията е дадена рекомендация да се приеме установката на въоръжение. Три куполни установки Б-2ЛМ са поставени на лидера „Ташкент“ към 8 юли 1941 г. вместо оръдията Б-13. Държавните корабни изпитания на Б-2ЛМ се провеждат на „Ташкент“ през юли 1941 г. в Севастополския залив[1].

По време на спешната евакуация на корабостроителния завод № 198 (Николаев, Украинска ССР) са оставени пет куполни установки Б-2ЛМ[2].

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Серийното производство на установките Б-2ЛМ започва през 1942 г. в завод № 402 и продължава до 1953 г. на заводите „Болшевик“, Стерлитамакски машиностроителен завод и завод № 75 (гр. Юрга)[2].

Конструкция на установката[редактиране | редактиране на кода]

Ствола-моноблок на установката Б-2ЛМ има дълбока нарезка. Затвора е бутален двутактов, при дясното и при лявото оръдия затворите се отварят наляво; отварянето на затвора е ръчно. Оръдията имат отделни люлки. Люлеещата се част на оръдията е аналогична на оръдието Б-13. Механизмите за вертикална и хоризонтална наводка имат електрическа трансмисия[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Широкорад А. Б.. Энциклопедия отечественной артиллерии.
  2. а б в Широкорад А. Б.. Энциклопедия отечественной артиллерии.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Широкорад А. Б.. Советская корабельная артиллерия. ISBN 5-85817-009-9.
  • Широкорад А. Б.. Энциклопедия отечественной артиллерии. ISBN 985-433-703-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „130-мм артиллерийская установка Б-2ЛМ“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.