15" морско оръдие Mk I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
15" морско оръдие Mk I
BL 15"/42 Mark I
Animated gun turret.gif
анимация на цикъла на изстрел от кула с оръдие Mark I
Обща информация
На въоръжение в Великобритания Великобритания
Производител Vickers Limited, Великобритания Великобритания
Година на производство 1912 г.
Произведени 184
Технически данни
Калибър, mm 381
Дължина на цевта, mm/клб 16520/43,36
Тегло (бойно) 101,6 т
(оръдие със затвора)
Зареждане Разделно зареждане
Ъгли на стрелба
Възвишение (max) +30°
Снижение (min) -5°
Хоризонтален -150°/+150°
Огневи възможности
Далекобойност, km 22,4 при 20°;
29,72 при 30°;
40,37 при 45°
Скорострелност
изстрела/минута
2
15" морско оръдие Mk I
BL 15"/42 Mark I
в Общомедия
15-дюймово оръдие в бреговия вариант води огън с голям ъгъл на възвишение

BL 15"/42 Mark I е първото британско корабно оръдие с калибър 381 mm. Разработено е през 1912 г. Оръдие е широко използвано както в британския флот, така и в бреговата артилерия, и остава на въоръжение рекордно дълъг срок.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Оръдията са поставяни на линейни кораби от различни типове от 1915 до 1944 г. HMS Vanguard става последния линеен кораб, построен за Кралския флот през 1944 г., въоръжен с този тип оръдия.

Кораби, въоръжени с 15 дюймовите оръдия Mark I:

Оръдието е използвано също и в бреговата отбрана. Пет оръдия са поставени в Сингапур през 1930-те години. Две крайбрежни оръдия („Клем“ и „Джейн“) са поставени близо до Уенстоун-Фарм в Кент през 1940 г.

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Два орудия пред Имперския военен музей; по-близкото е от HMS Ramillies, по-далечното от HMS Resolution.

Всичко са произведени 184 оръдия. Впоследствие те са сваляни от корабите, ремонтират се и се връщат вече на други кораби, удължавайки, по този начин, своя срок на служба. По заводи производството се води така:

Две оръдия, едно от линкора HMS Ramillies (лявото) и едно от линкора HMS Resolution (дясното), са поставени пред Имперския военен музей в Лондон.

Описание и ТТХ[редактиране | редактиране на кода]

Разрез на британското 381 мм морско оръдие Марк 1. 1 – рамка на затвора; 2 – казенник; 3 – кожух на ствола; 4 – телова намотка; 5 – лайнер (вкладна цев); 6 – вътрешна тръба A; 7 – външна тръба B; 8 – стопорен пръстен; 9 – бутално гнездо; 10 – муфа; 11 – зарядна камера; 12 – начало на нарязката; 13 – пръстеноводни издатини за съединяване със салазките на лафета

Това оръдие е с традиционната, за британските от онова време, телова конструкция (на вътрешната тръба на ствола, на лайнера, се навиват няколко слоя стоманена тел с правоъгълно сечение, затворени отгоре от външна тръба-кожух) със затвор от бутален тип. Теглото на оръдието, включая теглото на затвора, съставлява 101,6 тона (98,7 тона без затвора).

Дължината на ствола на оръдието е 15 715 мм (42 калибра), пълната дължина на ствола е 16 520 мм (43,36 калибра). Оръдието води огън със снаряди с маса 871 кг с дулна скорост 732 – 785 м/с. Оръдието има ситна нарезка с постоянна извивка с ход 30 калибра и дълбочина под 1% от калибъра – 3,16 мм с ширина на нарезите от 11,3 мм (броя нарези е 76). Ширината на полето е 4,44 мм.

Първоначално се използват три вида снаряди: бронебоен, полубронебоен и фугасен – всичките с еднаква маса – 871 кг, снаряжени с лидит (52.3 кг в полубронебойния). Първите два типа снаряди са с мек бронебойно калпаче. В периода 1918 – 1919 г. е приет бронебоен снаряд със същата маса с твърдо бронебойно калпаче, съдържащ 20 кг шелит (смес от 2/3 тринитрофенол и 1/3 от по-неспособния към детонация динитрофенол). Тогава със шелита е заменен и лидита в снарядите от другите типове. Според някои данни, паралелно с шелита са използвани амотол и тринитротолуол. Заряда се състои от кордит MD45. Пълният заряд тежи 194 кг, намаления – 146 кг.

Максималната далечина на стрелба с оръдията Mark I съставлява 22 400 метров (при ъгъл на възвишение от 20°) и 29 720 метров (при ъгъл на възвишение от 30°), обаче за оръдията на бреговата артилерия, приспособени за големи ъгли на възвишение, максималната далечина на стрелбата достига 40 370 м. Живучестта на ствола съставлява 350 изстрела с пълен заряд.

Снаряди от времето на Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

BL15inch108lbCorditeSC280QtrChargeDiagram.jpg
BL15inchAPMkXXIIBNTShell1943Diagram.jpg
108-фунтов (49 кг) заряд кордит, 1/4 заряд Бронебоен снаряд Mk XXII BNT

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Burt, R. A.. British Battleships, 1919 – 1939. 2nd. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 2012. ISBN 978-1-59114-052-8.
  • Buxton, Ian Lyon. Big Gun Monitors. Tynemouth, World Ship Society, 1978. ISBN 0-905617-06-1.
  • Campbell, John. Naval Weapons of World War II. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
  • Raven, Alan, Roberts, John. British Battleships of World War Two: The Development and Technical History of the Royal Navy's Battleship and Battlecruisers from 1911 to 1946. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1976. ISBN 0-87021-817-4.
  • Roskill, Captain Stephen Wentworth. H.M.S. Warspite: The Story of a Famous Battleship. London, Futura Publications, 1974. ISBN 0-86007-172-3.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „15" морское орудие Mk I“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.