1970-те

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Години:

19701971197219731974
19751976197719781979

Десетилетия:

1900-те1910-те1920-те1930-те1940-те
1950-те1960-те1970-те1980-те1990-те

Столетия:

19 век20 век21 век

Историците от 21 век все повече описват 1970-те години на 20 век като „повратна точка“ в световната история, имайки предвид преди всичко икономическите сътресения.[1] В западния свят продължават да се развиват социално-прогресивните тенденции, зародили се през 1960-те, като нарастваща политическа активност и икономическа свобода на жените. През 1979 г. изборите в Обединеното кралство са спечелени от Консервативната партия начело с Маргарет Тачър и тя става първата жена на поста министър-председател. Развитите индустриални страни (с изключение на Япония) влизат в икономическа рецесия, предизвикана от петролната криза от 1973 г.. За първи път се наблюдава стагфлация и това дава начало на тенденция за замяна на кейнсианската икономическа теория с неолиберална. Първото неолиберално правителство е в Чили след извършения от генерал Пиночет през 1973 г. преврат[2].

В Азия ситуацията се променя след признаването на Китайската народна република от ООН, смъртта на Мао Дзъдун и началото на либерализация на икономиката от неговите наследници. В същия период японската икономика бележи голям възход и става втора в света, изпреварвайки икономиката на ГФР[3]. САЩ изтеглят войските си и войната във Виетнам приключва. През 1979 г. СССР нахлува в Афганистан и започва война, продължила десет години.

В Близкия изток Египет и Сирия обявяват война на Израел, но към края на десетилетието е подписано Кемпдейвидското споразумение от Ануар Садат и Менахем Бегин. То обаче не е прието добре в арабския и мюсюлманския свят[4]. Политическото напрежение в Иран кулминира в иранската революция от 1979, която събаря династията Пахлави и установява ислямска република начело с аятолах Хомейни.

В Африка продължава политическата нестабилност и военните преврати. През 1974 г. в Етиопия император Хайле Селасие е свален чрез преврат от промарксистки настроени офицери и през 1977 г. Менгисту Хайле Мариам взема властта и поема курс към социализъм. Продължава и процесът на деколонизация, като след възстановяването на демокрацията в Португалия Ангола и Мозамбик получават независимост през 1975 г. .

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Howard Brick, „Review“, American Historical Review (2012) 117#5 p 1537
  2. ((en)) Chossudovsky, Michel. Chile, September 11, 1973: The Inauguration of Neoliberalism, „Shock Treatment“ and the Instruments of Economic Repression: The Junta’s Deadly „Economic Medicine“. // Global Research, September 17, 2016. Посетен на 5 април 2017.
  3. Hays, Jeffrey. Economic History of Japan in the 1970a and 80s. // Facts and Details, August 2012. Посетен на 2012-12-02.
  4. Vatikiotis, P. J.. The History of Modern Egypt. Fourth. Baltimore, Johns Hopkins University, 1992. ISBN 0-8018-4214-X. с. 443.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „1970s“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.